— Грозни ли? — изсумтя мис Фелоус. — Зависи от гледната точка нали, Тими?
И тогава били открити други разновидности на човешки фосили — на остров Ява, в Китай и на други места в Европа, които изглеждали дори по-примитивни от неандерталските. А когато през двадесети век били разработени надеждни методи за датиране на находките от древността, станало ясно, че според времевата скала на човешкото развитие неандерталците са живели сравнително неотдавна. Примитивните хора от Ява и Китай били поне на половин милион години, дори по-стари, а неандерталците се появили на сцената чак преди около сто и петдесет хиляди години. По всичко личи, че в продължение на повече от сто хиляди години са обитавали по-голямата част от Европа и Близкия Изток. После изчезнали. Навсякъде ги заместили представителите на съвременния човешки род, които явно вече съществували по времето, когато се появили първите неандерталци. Вероятно хората от този вид съжителствали с неандерталците, мирно или не, години наред, докато броят им неочаквано нараснал и те напълно изместили другия човешки вид.
Изглежда, съществуват различни теории, обясняващи внезапната гибел на неандерталците. Но по отношение на един факт учените са единодушни: те изчезнали от лицето на земята в края на ледниковия период.
Тогава излиза, че неандерталците не са били свирепите маймуноподобни предци на съвременния човек. Не са били ничии предци, а просто хора от друг вид, в някои отношения различни от съседите си, които оцелели до наши дни. Далечни братовчеди може би, двата вида населявали заедно ледниковия период; било е трудно съществуване и само единият от тях е преживял времето, когато големите ледници са покривали Европа.
— Значи наистина си човек, Тими. Никога не съм се съмнявала — макар отначало в един ужасен момент да се бе усъмнила — още се срамуваше от това. — Ето го, черно на бяло. Ти просто имаш необичайни черти. Но си също толкова човек, колкото и аз. Колкото и всички останали тук.
Тими зацъка и измърмори нещо.
— Да — рече мис Фелоус, — съгласен си, нали?
И все пак разликата. Разликата…
Очите на мис Фелоус пробягаха по страниците. Как са изглеждали неандерталците? В началото този въпрос предизвиквал разгорещени спорове, тъй като били открити много малко фосили, а един от първите скелети бил изкривен от артрит, което създало погрешна представа за телосложението на нормалните представители на вида. Постепенно обаче, с откриването на още скелети, се оформил общоприетият образ за неандерталците.
Били по-ниски от съвременните хора. Най-едрите мъже вероятно били не по-високи от метър и половина, доста набити, с широки рамене и изпъкнал гръден кош, с полегати чела и огромен костен ръб. Вместо брадичка имали закръглена долна челюст. Носовете им били големи и месести, с нисък мост, а устните стърчали напред като животински бърни. Ходилата им били плоски и широки, с къси пръсти. Костите — тежки и дебели с големи стави. Мускулите — изключително добре развити. В сравнение с трупа краката им били дълги и навярно изкривени по рождение, свити в коленете, ето защо се смята, че като ходели, влачели нозете си.
Не, не са били красавци. Не и според съвременната представа.
Но са били хора. Безспорно. Подстрижете и обръснете някой неандерталец, облечете го в риза и дънки, пуснете го да се пошляе из който и да е град по света, и той няма да се стори странен никому.
— Чуй това, Тими. — Мис Фелоус плъзна пръст по страницата и зачете на глас: — Имал голям мозък. Размерът на мозъка се отчита по черепния капацитет, тоест, по обема на черепната кутия в кубически сантиметри. При съвременния Homo sapiens средният черепен капацитет е около хиляда и четиристотин, хиляда и петстотин кубически сантиметра. А у някои хора достига едва хиляда и двеста кубически сантиметра. Средният мозъчен капацитет на неандерталците е около хиляда и шестстотин кубически сантиметра за мъжките черепи и около хиляда триста и петдесет — за женските, следователно по-голям от този на Homo sapiens.
Тя се захили.
— Какво ще кажеш за това, а, Тими? По-голям, отколкото при Homo sapiens!
Тими се усмихна, сякаш я бе разбрал. За съжаление мис Фелоус съзнаваше, че това е невъзможно.
— Естествено — каза тя — не големината на черепа е от значение, а развитието на интелекта. Черепната кутия на слона е комай най-голяма, но той не може да смята. Не че аз съм добра математичка, но мога да чета, да карам кола, а кой слон ще се похвали със същото? Мислиш ме за глупачка нали, Тими? Ама и аз ти ги говоря едни!
Тими придоби сериозно изражение и цъкна веднъж-дваж.
— Но нали все пак имаш нужда да си поговориш с някого тук? Както и аз. Ела за малко, искаш ли? — Мис Фелоус му махна да дойде. Той я погледна безизразно и не стана от мястото си. — Ела при мен, Тими. Ще ти покажа нещо.