Мис Фелоус усети как затъва в мрачни чувства. Погледна към Тими. Радваше се, че той не разбира какво й говори Макинтайър.
— Значи мислите, че са по-нискоинтелигентната раса? В сравнение с Homo sapiens sapiens, искам да кажа?
— Определено така се налага да мислим въз основа на известното ни досега — й каза Макинтайър. — Това, от друга страна, не е съвсем честно спрямо тях. Неандерталците може да не са имали нужда от културния кич, смятан от Homo sapiens sapiens за необходимост. Мустерските сечива, макар и прости, отлично изпълнявали предназначението си — дребен улов, кълцане на месо, щавене на кожи, поваляне на дървета и други подобни. Ако неандерталците не са се увличали по живописта и скулптурата, вероятно просто са считали подобни неща за светотатство. Не можем да докажем противното. Например при по-късни култури е било забранено изобразяването на каквото и да е по гробовете.
— И дори при това положение мислите, че неандерталците са по-низша раса, по-низш подвид.
— Да. Предразсъдъци, мис Фелоус, чиста проба предразсъдъци, открито си признавам. Не съм виновен, че принадлежа към подвида Homo sapiens sapiens. Мога да взема страната на неандерталците, но въпреки това продължавам да ги считам главно за изостанала, бавно-развиваща се форма на човечеството, изместена и в крайна степен заличена от представителите на собствения ни подвид. Ако, разбира се, говорим за физическо превъзходство, това е вече друг въпрос. По отношение на условията на живот по онова време определено може да се твърди, че ни превъзхождат. Именно чертите, поради които ги смятаме за грозни и груби, може да се окажат признаци за това им превъзходство.
— Дайте ми пример.
— Носът — каза Макинтайър и посочи Тими: — Носът му е много по-голям от носа на съвременните деца.
— Да, така е.
— И някои може да твърдят, че е грозен, понеже е много широк и дебел и е прекалено издаден напред.
— Може — хладно се съгласи мис Фелоус.
— Помислете обаче за климата, с който е трябвало да се справя човекът през палеолита. По-голяма част от Европа е била подложена на постоянни мразове. Непрекъснат студ, сух вятър през централните равнини, сняг по всяко време на годината. Знаете какво значи да се диша наистина студен въздух. Едно от предназначенията на носа е да затопля и овлажнява вдишвания въздух по пътя му към белите дробове и колкото е по-голям, толкова по-ефективно затопля въздух.
— Искате да кажете, че носът служи като радиатор?
— Точно така. Въобще структурата на неандерталското лице сякаш е създадена да ограничава достъпа на студен въздух до белите дробове, а и до мозъка. Не забравяйте — артериите, снабдяващи мозъка с кръв, са разположени точно зад носната кухина. Големият нос, фактът, че е силно издаден напред, изключително големите максиларни синуси, широкият диаметър на кръвоносните съдове, обслужващи лицето — всичко това вероятно е служило за по-добро приспособяване към условията в ледниковия период. Така че неандерталците са се справяли по-лесно със студа от нашите прадеди. Огромната маса от мускули, солидната телесна конструкция…
— Следователно така нареченият груб външен вид на неандерталците е просто резултат от естествения подбор в действие, отговор от страна на еволюцията на условията, с които е трябвало да се справя човекът в Европа през ледниковия период.
— В голяма степен.
— Щом като са били толкова добре пригодени да оцелеят — попита мис Фелоус, — тогава защо са изчезнали? Да не би да е настъпила промяна в климата, след която тази им приспособеност да не е била вече предимство?
Макинтайър тежко въздъхна.
— Въпросът с изчезването на неандерталците, мис Фелоус, е толкова труден, изпълнен с толкова противоречия…
— Добре, но какво е вашето мнение? Те са изчезнали, защото, както смятате вие, не са били достатъчно интелигентни? Дали пък специфичните им генетични характеристики не са се претопили при кръстосване с другия подвид? Или се дължи на комбинация на…
— Позволете да ви напомня, мис Фелоус, че съм тук по работа — прекъсна я Макинтайър. Нетърпението започваше да проличава в очите му. — Колкото и да ми се иска да обсъждам неандерталците с вас, фактът е, че тук, в тази стая стои жив-живеничък неандерталец и чака да бъде изследван, а аз разполагам с ограничено време, за да…
— Добре тогава, започвайте, доктор Макинтайър — примири се мис Фелоус. Преглеждайте Тими, колкото искате. С мен можете да говорите и друг път. Само гледайте да не разстроите детето.