— Държи се точно като малко момченце — сопна се мис Фелоус. С всеки изминал момент ставаше все по-войнствена. Тими мъчително се гърчеше на рамото й. Чуваше как тихичко цъка от страх.
— Той по нищо не прилича на човекоподобна маймуна. Чертите на лицето му са характерни за неандерталския клон на човешката раса. Поведението му е идентично с поведението на всяко нормално човешко дете. Интелигентен е и реагира отлично, когато не е стреснат от куп шумни непознати. Казва се… казва се Тимоти, Тими, и е абсолютно погрешно да бъде считан за…
— Тимоти? — попита журналистът от „Таймс“. — Защо е нужно да се нарича така?
Мис Фелоус се изчерви.
— Няма определена причина. Просто името му е такова.
— Да не би да го намерихте написано на ръкава му, когато пристигна? — опита се да се пошегува Уошингтън.
— Аз го нарекох така.
— Маймунчето Тими! — изкоментира колегата му от „Глоуб нет“.
Тримата се разсмяха. Мис Фелоус почувства как гневът й расте и наближава мигът, в който, боеше се, щеше да й е трудно да го удържи.
— Сложете това нещо на земята, моля ви — извика Кроуфорд. — Нека видим как ходи.
— Детето е прекалено изплашено — отвърна мис Фелоус. Чудеше се дали не очакват Тими да се влачи по колене на пода. — Прекалено е изплашен. Не виждате ли? Не ви ли е ясно?
Наистина Тими въздишаше все по-дълбоко и лека-полека събираше сили да избухне в ридания. И ето че се започна — пронизителни, мъчителни писъци, съпроводени от неспирен поток цъкания и ръмжене. С тялото си усещаше как детето трепери. Смехът, горещите светлини, пороят въпроси… Момчето бе напълно ужасено.
— Мис Фелоус, мис Фелоус…
— Никакви въпроси! — отсече тя. — Пресконференцията приключи.
Все още здраво стиснала Тими в ръце, се врътна и се отправи към задната стая. По пътя подмина Хоскинс. Лицето му бе неподвижно от смайване, но той бързо и стегнато й кимна и одобрително се усмихна.
Нужни й бяха няколко минути да успокои момчето. Постепенно малкото тръпнещо телце се отпусна и малко по малко страхът се оттегли от личицето му.
Пресконференция, ядно си помисли мис Фелоус. С четиригодишно дете! Горкичкото страдалче! Какво ли ще му направят по-нататък?
След известно време излезе от стаята, зачервена от възмущение, и затвори вратата зад гърба си. Тримата репортери още бяха там, скупчени в пространството непосредствено до сферата. Престъпи прага и се нахвърли върху тях.
— Не ви ли стига? Цял следобед трябва да премахвам вредите, които нанесохте на психическото му състояние. Вървете си.
— Имаме само още няколко въпроса, мис Фелоус. Ако нямате нищо против.
Тя погледна Хоскинс умолително. Той се усмихна едва-едва, сякаш я съветваше да се успокои.
— Бихме искали да научим нещо за самата вас, мис Фелоус — подхвана Кроуфорд от „Ройтер“.
— Можем да ви предоставим копие от професионалната биография на мис Фелоус, ако желаете, госпожо Кроуфорд — бързо се намеси Хоскинс.
— Да. Моля!
— Специалист по пътуване във времето ли е тя?
— Мис Фелоус е висококвалифицирана медицинска сестра — каза Хоскинс. — Тя бе специално поканена в СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД, за да се грижи за Тими.
— И какво смятате да правите с… Тими сега, след като го доведохте?
— Хм — започна Хоскинс, — за мен главната цел на неандерталския проект бе да разберем можем ли да насочим сондата в цел, разположена на относително близък обект във времето като палеолита с достатъчна прецизност, за да пренесем жив организъм. При предишните ни успешни опити, както знаете, обектът бе на милиони, а не просто на четиридесет хиляди години от нас. След като постигнахме това, продължаваме да усъвършенстваме процеса в още по-стеснен обхват с намерението да насочваме сондата в по-близка цел. Разбира се, пред нас вече има едно истинско неандерталско дете, същество, което е на границата с човешкия вид… или всъщност би могло да се счита човек. Антрополозите и физиолозите проявяват изключителен интерес към него и детето ще бъде подложено на обстойни изследвания.
— Колко време ще го задържите?
— Докато настъпи момент, в който ще имаме по-голяма нужда от сферата, отколкото от него самото. Доста дълго, предполагам.
— Бихте ли го извели навън, за да можем да излъчим субпространствено предаване и да покажем на зрителите истинско шоу?
Мис Фелоус шумно се прокашля, но Хоскинс реагира мигновено:
— Съжалявам, но детето не може да напуска СТАСИС!
— Бихте ли обяснили повторно какво представлява СТАСИС! — помоли Кроуфорд.
— А — Хоскинс си позволи една от полуусмивките си. — За това са нужни много обяснения, повече, отколкото според мен биха възприели читателите ви на настоящия етап. Но мога накратко да обобщя. Както е известно, за СТАСИС времето не съществува. Тези помещения са във вътрешността на невидима сфера, която не е съвсем част от нашата Вселена. Бих я нарекъл самостоятелна неприкосновена околна среда. Именно затова успяхме да изтръгнем детето на времето по този начин.