Разбира се, и двамата се появяваха много често. Те имаха шанса първи да сложат ръце на Тими и все още се ползваха с предимство поради приоритетното си положение, но знаеха, че не могат да го запазят само за себе си. Цяла армия от антрополози, физиолози, специалисти по културология и какви ли още не специалности обсаждаха вратата и всеки от тях бе разработил собствен план за работа с неандерталското момченце.
Фактът, че Тими вече говори английски, ги правеше още по-нетърпеливи. Някои от тях се държаха, сякаш просто можеха да седнат с него и да му задават въпроси за живота през палеолита такъв, какъвто си го спомня.
— За какви животински видове ходеше племето ви на лов?
— Какви бяха религиозните ви вярвания?
— Местехте ли се със смяната на сезоните?
— Воюваха ли племената помежду си?
— Воюваше ли вашият подвид с другия?
Той беше единственият възможен източник на информация. Мозъците им пращяха от въпроси, на които само Тими можеше да отговори: Кажи ни! Кажи ни! Кажи ни!
Искаме да знаем всичко възможно за твоя народ:
— роднински връзки;
— тотемни животни;
— езикови групи;
— разбирания за вселената;
— технически умения.
Естествено никой не успя да му зададе и един от тези интересни, важни въпроси, защото, макар и с всеки изминал ден да ставаше все по-богат, речникът на Тими се ограничаваше в изрази като „Тими сега ям“ и „Човек сега маха“.
Освен това само на мис Фелоус можеше да се разчита, и то до известна степен, да разбере думите на Тими. Останалите, дори хората, които практически посещаваха детето всеки ден, едва откриваха значението на тромавите, измъчени думи. Явно първоначалните предположения за говорните способности на неандерталците поне отчасти бяха верни — макар и да притежаваха необходимия за развитие на речта интелект и анатомически предпоставки за ясна артикулация, езикът и ларинксът, изглежда, бяха неспособни да оформят звукове с прецизността на учленяване, нужна при съвременните езици. Тими поне не успяваше. Дори мис Фелоус трябваше през по-голямата част от времето да се напряга, за да разбере какво казва.
Всички бяха отчаяни — Тими, мис Фелоус и особено учените, които изгаряха от нетърпение да разпитат детето. Това положение правеше самотата на Тими още по-горчива. Дори и сега, когато започваше да се учи как да общува с тъмничарите си — „защото сме тъкмо такива“, — отново и отново се хващаше, че мисли мис Фелоус, за него бе ужасно трудно да предаде и най-елементарната мисъл на единствения човек, способен поне до известна степен да го разбере.
Колко ли е самотен? — терзаеше се тя. — И колко трябва да е объркан и изплашен от цялата гюрултия, която постоянно се вдига около него?
Правеше всичко по силите си да го закриля. Не можеше и не искаше да приеме факта, че просто участва в научен експеримент. Със сигурност не беше така. В основата на всичко стоеше малко нещастно дете и тя нямаше да допусне да се отнасят с него единствено като с обект на експеримент.
Физиолозите го поставяха на специални диети; тя му купуваше играчки. Те я тормозеха с молби за кръвни проби, рентгенови снимки, дори кичури от косата му; тя го учеше на песнички и детски стихчета. Те го караха да прави изчерпателни и изтощителни тестове, за да проверят способността му да координира движенията си, рефлексите, зрението, слуха, природния му интелект; после тя го прегръщаше, милваше и утешаваше, докато отново се успокои.
Те изискваха още и още от времето му.
Тя настояваше за строго ограничение на ежедневните инквизиции. Не винаги, но в повечето случаи надделяваше нейното желание. Учените, които идваха отвън, несъмнено я смятаха за страшилище, за пречка пред прогреса, за назадничава, упорита, твърдоглава жена. Мис Фелоус не се интересуваше. Нека мислят каквото искат. Интересите на Тими, не техните, бяха по-важни за нея.
Най-разбран, почти съюзник й беше Хоскинс.
Идваше в кукленската къща практически всеки ден. Очевидно всеки шанс да се измъкне от все по-трудната роля на ръководител на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД бе добре дошъл за него, очевидни бяха и топлите му чувства към детето, донесло им цялата тази слава, но също така й се струваше, че му е приятно да разговаря с нея.
Вече беше научила това-онова за него. Бе изобретил метод за анализ на отражението, излъчено от проникващи в миналото мезонни лъчи, беше сред изобретателите на метода за образуване на СТАСИС-полето; поведението му, често хладно и прекалено делово, се дължеше на усилието да прикрие добродушието, с което понякога хората около него злоупотребяваха; и да, о, да, наистина беше женен, определено. При това щастливо.