Един ден Хоскинс неочаквано влезе и я свари точно в момент на силен гняв.
Денят се бе оказал лош, много лош. Бе се появил нов екип физиолози от Калифорния със серия нови изследвания, на които трябваше да подложат Тими веднага, нещо свързано със стойката и структурата на таза. Апаратурата им представляваше сложна система студени лостове. Последва продължително ръчкане и притискане. Точно в този момент Тими не бе в настроение да го мушкат и притискат със студени метални лостове. Докато гледаше как го подмятат като опитно животинче, мис Фелоус почувства неудържимо горещо желание да убива.
— Достатъчно! — изкрещя накрая. — Вън! Вън!
Те зяпнаха глупаво насреща й.
— Казах вън! Край на опитите! Момчето е уморено. Изкълчихте му краката, пресилихте гръбнака му. Не виждате ли, че плаче? Вън! Вън!
— Но, мис Фелоус…
Засъбира припряно инструментите им. Те се спуснаха да ги измъкнат от ръцете й. Мис Фелоус посочи вратата и те побързаха да изчезнат, мърморейки.
Проследи ги с поглед, заслепена от гняв, впери очи в изхода и се замисли какво ли непоносимо натрапничество предстои по разписание. Зад гърба й Тими не преставаше да хлипа.
Тогава разбра, че Хоскинс е в стаята.
— Да нямате проблеми? — попита той.
Тя го изгледа яростно:
— Разбира се, че имам! — Обърна се към Тими и го повика с ръка. Момченцето се втурна, вкопчи се в нея и уви крачета около тялото й. Чу как много тихо промърмори нещо, но не можа да го разбере. Силно го притисна.
— Изглежда недоволен — мрачно отбеляза Хоскинс.
— А вие щяхте ли да сте доволен на негово място? Не го оставят на мира. Всеки ден изследват кръвта му, подлагат го на тестове, ръчкат го с разни лостове. Да бяхте видели какво го правеха допреди малко, когато се опитваха да разберат как е устроено тялото му и как са прикачени краката към него. Вече промениха и храната му. Синтетичната диета, на която го постави онзи Джейкъбс от понеделник, е такъв боклук, че не бих я препоръчала и на прасе.
— Доктор Джейкъбс казва, че ще го подсили, че ще го направи по-способен да се справя с…
— С какво да се справя? С още опити?
— Мис Фелоус, не забравяйте — основната цел на експеримента е да получим колкото е възможно повече информация за…
— Не съм забравила, докторе. Вие пък не забравяйте, че това тук не е бяла мишка или морско свинче, нито шимпанзе, а истинско човешко същество.
— Никой не отрича това — каза Хоскинс, — но…
— Но всички вие забравяте, че той е човешко същество, и то дете. Оставам с впечатлението, че за вас не е нещо повече от човекоподобна маймунка и си въобразявате, че можете да…
— Не го имаме за…
— О, да, да, доктор Хоскинс. Точно така е. Вие ми казахте, че пристигането на Тими ще прослави компанията ви. Ако сте му поне малко благодарен, трябва да ги държите настрана от горкото дете, поне докато порасне достатъчно, за да разбира малко по-добре какво се иска от него. След като са били тук, сънува кошмари, не може да спи и понякога пищи с часове. И сега ви предупреждавам — внезапно яростта й достигна връхната си точка. — Няма да ги пускам повече тук. Няма! — Почувства, че неудържимо повишава тон, че вече вика, но не беше в състояние да се овладее.
Хоскинс я гледаше, дълбоко огорчен.
— Извинете — каза тя след миг с много по-спокоен тон, — не исках да крещя така.
— Разбирам, разстроена сте. Разбирам защо сте разстроена.
— Благодаря ви.
— Доктор Джейкъбс ме уверява, че момчето е в добро здраве и изследователската програма, на която е подложено, не му е навредила ни най-малко.
— В такъв случай нека доктор Джейкъбс прекара тук една нощ. Може да промени становището си — подхвана мис Фелоус. Видя как трепнаха очите на Хоскинс и лицето й поруменя от неудобство от другото, невъзможно тълкуване, което можеше да се даде на току-що изречените от нея думи. — Да послуша как плаче в тъмното. Да види как се налага да го прегръщам и да му пея приспивни песни. Не му вредяло! Доктор Хоскинс, ако всичко това е безвредно за него, то е, защото е прекарал първите години от живота си при най-ужасните условия, които човек може да си представи, и някак е оцелял. След като едно дете може да преживее зима през ледниковия период, значи може да преживее и доста ръчкане и преглеждане от купчина чичковци в бели престилки. Това обаче не означава, че е полезно за него. Трябва да напомним на всички, че Тими има право на отношение като към човешко същество.