— Донесла съм — подзе тя — програмата, която разработвам, откакто по компютърната мрежа се разпространи съобщението, че търсите кандидат за експеримента. Тя е модификация на едно изследване, което проведох с умствено изостанали деца преди седем години в Перу — шест алгоритъма за определяне на комуникативния поток. В повечето случаи те заобикалят второсигнални пътища в мозъка и…
— Благодаря ви — спокойно я прекъсна Хоскинс, без да откъсва поглед от уреда в протегнатата й ръка, като че в нея имаше бомба, — но има ред правни усложнения, поради които засега не мога да се запозная с програмата ви, преди окончателно да постъпите на работа в СТАСИС ЛИМИТЕД. Естествено, след като сключите договор, с удоволствие ще обсъдим с вас подробно досегашните ви изследвания. Но дотогава…
— Естествено — отвърна тя. Страните й потънаха в червенина. Разбра, че допусна тактическа грешка — нетърпение, дори самоизтъкване. Хоскинс наблюдаваше усилията й да възвърне самообладание. — Положението ми е ясно. Беше глупаво от моя страна да се опитвам да прескоча формалностите по този начин. Но, доктор Хоскинс, надявам се, разбирате, че зад впечатляващата външност аз съм научен работник с целия ентусиазъм, присъщ на току-що завършил студент, решен да разкрие тайните на Вселената и че понякога, въпреки че ми е добре известно кое е допустимо и редно, престъпвам обичайния протокол единствено поради непреодолимото желание да вникна в същността на…
Хоскинс се усмихна.
— Разбира се, доктор Левие. Не е фатално да се греши поради ентусиазъм. Този разговор бе изключително полезен. Ще ви се обадим веднага щом вземем решение.
Тя го погледна особено, сякаш озадачена, че не й предлагат да започне веднага. Все пак има благоразумието да каже само „много благодаря“ и „довиждане“.
На вратата спря, обърна се и го дари с високоволтова усмивка. После си тръгна, оставяйки в съзнанието на Хоскинс отпечатан нажежен до бяло образ.
Ама че жена — помисли той, извади носна кърпичка и попи челото си.
Втората кандидатка бе съвсем различна. Първо — беше двадесет години по-възрастна, второ — у нея нямаше и следа от елегантността, студенокръвието, нетърпението на Мариан Левие. У нея нямаше нищо андроидно. Дороти Нюком беше внушителна, с плът, щедро дарена от природата. Не носеше бижута, облечена беше семпло, дори небрежно, излъчваше спокойствие, лицето й бе приветливо.
Обкръжена сякаш със златен ореол майчинска топлота, отговаряше точно на представата на всяко дете за идеалната баба. Изглеждаше толкова обикновена и добродушна, та беше трудно човек да повярва, че зад гърба й стои необходимият опит в педиатрията, психологията и класическата химия. Но така беше вписано в данните. Освен това изненадващо се споменаваше и диплома по антропологична медицина. Едновременно с всички чудеса на двадесет и първи век все още тук-там на Земята съществуваха райони със запазена примитивна цивилизация и Дороти Нюком бе работила в шест-седем от тях — Африка, Южна Америка, Полинезия, Югоизточна Азия. Нищо чудно, че бе получила одобрението на Айкман. Жена, която би могла да послужи като модел за статуя на майчината любов и която освен това имаше опит с деца от исторически изостанали общества.
Като че ли отговаряше точно на всички изисквания. След прекаленото, потискащо съвършенство на страхотната Мариан Левие Хоскинс се почувства спокоен в присъствието на тази жена и едва преодоля силното си желание да й предложи мястото веднага, без дори да разговаря с нея. Не за първи път щеше да си позволи да се поддаде на спонтанно хрумване. Но успя да се овладее.
И тогава, за негова огромна изненада, преди да бяха минали и пет минути от началото на срещата, Дороти Нюком сама проигра шанса си. До този фатален миг всичко вървеше прекрасно. Тя бе човечна и предразполагаща. Обичаше децата, разбира се. Самата тя имала три и дори, тъй като била първо дете в голямо семейство, а майка й все боледувала, от малка се грижела за многобройните си братя и сестри. Освен това имаше необходимата професионална подготовка. Носеше отлични препоръки от болниците и клиниките, в които бе работила. Бе се справяла в най-необичайни и тежки условия сред отдалечени племена, предано се бе грижила за деца с всякакви недъзи и с нетърпение очакваше да се заеме с уникалния експеримент на СТАСИС.
Тогава заговориха за причините, подтикнали я да се откаже от работата си като старша сестра в детски център в Южните щати — явно важна за нея и носеща й удовлетворение, за да потъне в потайните, строго охранявани помещения на СТАСИС ЛИМИТЕД.
Тя каза:
— Знам — като идвам тук, се отказвам от много неща. Но и ще спечеля не по-малко. Не само ще имам шанс да се занимавам с любимата си работа в неизследвана досега област, но и ще се отърва от този проклетник Брус Манхайм.