Мъдрата дрезгаво се разсмя:
— Още един лош сън.
— И друг ли има?
— Миналата нощ Сребърния Облак сънувал, че отново е момче и се потопил в морето. Като тръгнал да излиза, започнал да остарява с всяка крачка — за няколко мига се съсухрил, прегърбил и отслабнал. Сън за смъртта, това е било. После ти сънуваш как Другите ни причакват до Светилището.
Пазителката на Миналото кимна:
— Освен това Богинята взе Детето на Небесния Огън, а не ни даде знак, че е доволна. Според мен трябва да напуснем това място, без да извършим обряда на Светилището.
— Но Сребърния Облак настоява…
— Сребърния Облак става все по-боязлив и слаб с възрастта — рече Пазителката на Миналото.
— Да не би да искаш да станеш вожд вместо него? — нахвърли се върху й Мъдрата.
— Аз ли? — усмихна се Пазителката на Миналото. — Не и аз, Мъдрата. Не ми е притрябвало. Ако на света има жена, която таи в сърцето си желанието да стане вожд, Мъдрата, мисля, че това си ти, аз не ламтя за подобно бреме. И така да е, смятам, че е дошло времето Сребърния Облак да остави короната от пера и наметката.
— Не е.
— Той е стар и изнемощява с всеки изминал ден. Можеш да видиш умората в очите му.
— Той е силен и мъдър — не особено убедително се възпротиви Мъдрата.
— Знаеш, че това не е истина.
— Така ли, Пазителко на Миналото? Така ли?
— По-спокойно, жено, ако ме удариш, ще се наложи да те хвърля надолу по хълма.
— Ти ме нарече лъжкиня.
— Казах ти, че говориш неверни неща.
— То е същото.
— Лъжкиня, която лъже сама себе си, не е лъжкиня, а глупачка. Ти знаеш, аз знам и Главната жрица знае — Сребърния Облак не може повече да бъде вожд. Всяка от нас го мисли и го казва по свой начин. И когато и мъжете го проумеят, Палачите ще трябва да се заемат с това.
— Може да е така — тревожно призна Мъдрата.
— Тогава защо го защитаваш?
— Мъчно ми е за него. Не искам да го убиват.
— Колко мило от твоя страна. Но вождът знае как става. Помниш времето, когато Черния Сняг беше вожд. Започна да повръща зелено и нищо не можа да го изцери. Тогава се изправи пред нас и обяви, че времето му е дошло. Нима се поколеба дори за миг? Така стана и с Високото Дърво, който беше вожд преди него. Бащата на Сребърния Облак. Тогава бях момиче. Ти още не беше родена. Високото Дърво бе велик вожд, но един ден каза: „Много съм стар. Не мога вече да бъда вожд.“ И до вечерта бе мъртъв. Така трябва да стане и със Сребърния Облак.
— Не още. Не още.
— Дори и да ни води към нещастие? — ледено процеди Пазителката на Миналото. — Май точно това прави сега. Грешка беше да дойдем дотук. Сега ми е ясно, макар по-рано да не го съзнавах. Защо го защитаваш чак толкова? Нищо не значи за теб. Мислех, че дори не го харесваш.
— Ако Сребърния Облак умре, кой ще стане вожд?
— Може би Огненото Око…
— Точно така, Огненото Око! — злорадо се ухили Мъдрата. — Слушай какво ще ти кажа, Пазителко на Миналото. По-добре да остана със стария грохнал Сребърен Облак и да умра от копията на Другите, отколкото да живея още десет години под предводителството на Огненото Око.
— Аха — кимна Пазителката на Миналото. — Аха! Сега разбирам. Поставяш дребното си лично недоволство над благоразумието, над живота дори. Колко нелепо, Мъдрата! Колко глупаво!
— Накрая ще ме предизвикаш да те ударя.
— Не виждаш ли…
— Не — сопна се Мъдрата. — Нищо не виждам. Да престанем да говорим за това. Я погледни долу.
Докато двете жени спореха, Главната жрица бе привършила с благославянето на Бойния Отряд. И сега мъжете, изрисувани и облечени както подобава, бяха слезли от хълма и заели позиции пред Светилището от блестящи камъни. Стояха изправени рамо до рамо, размахваха копия и мятаха предизвикателни погледи във всички посоки.
И ето, появиха се Другите. Изникнаха изневиделица, като съществата от мъгла, придобили плът в съня на Пазителката на Миналото.
Откъде се взеха? Сигурно бяха клечали в гъстака край една от реките, ниско долу, за да не се виждат. Може би се бяха прикрили чрез магия, докато настъпи моментът да изскочат.
Бяха осем или десет. Не, повече. Мъдрата се опита да ги преброи, но пръстите и на двете й ръце свършиха, а имаше още. Май щяха да стигнат за още цели пет пръста. Мъжете от Бойния Отряд бяха само деветима. Щеше да бъде истинско клане. Сребърния Облак бе пратил всички млади мъже от Племето на явна смърт.
— Колко са отвратителни! — дрезгаво прошепна Пазителката на Миналото и стисна ръката на Мъдрата толкова силно, че я заболя. — Истински чудовища. В съня ми не бяха чак толкова противни.
— Безподобни са — каза Мъдрата. — Ето как изглеждат Другите.
— Ти си ги виждала преди, аз не съм. Фу, ама че плоски лица! Кльощави вратове! А ръцете и краката им са толкова дълги, като на паяци.