— Тими? — повтори Манхайм.
— Тук наричаме детето Тими. Да, да, точно така. И с това име фигурира във всички новини.
— И може би е грешка — промърмори Нед Касиди отстрани. — В прекалено голяма степен ги кара да мислят за детето като за дете. Давате му име и то изглежда прекалено истинско в очите на хората; тогава, ако се случи нещо лошо…
— Детето е истинско, Нед — прекъсна го Хоскинс — и няма да се случи нищо лошо.
— Много добре, докторе — продължаваше Манхайм, — и двамата сме съгласни, че става дума за човешко дете. Нямаме особени разногласия и по друг основен въпрос — вие сте взели детето под опеката си по ваш собствен избор и нямате законни основания да го задържите. Ако ми позволите да се изразя по-точно, всъщност вие сте отвлекли това дете.
— Законни основания? За какви закони говорите? Къде? Кажете ми какви закони съм нарушил. Покажете ми плейстоценския съд, пред който трябва да застана.
— Фактът, че през плейстоцена не е имало съдилища, не означава, че неандерталците нямат права — бавно каза Манхайм. — Забелязвате ли — използвам сегашно време, когато говоря за този изчезнал подвид хора. Сега, след като пътуването във времето е реалност, всичко е в сегашно време. Както можем да нахлуваме в живота на хората отпреди четиридесет хиляди години, така би трябвало да можем при необходимост да им предоставим човешките права и блага, които считаме за неотменни в нашето общество. Не вярвам да се опитате да ме убеждавате, че СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД има право да посегне и просто да прибере което й се прииска дете от някое село в съвременна Бразилия, Заир или Индонезия, за да…
— Това е уникален експеримент от огромно значение за науката, мистър Манхайм — разпали се Хоскинс.
— Сега пък май вие не ме слушате, доктор Хоскинс. Аз не разисквам с вас мотивите ви, а обикновени правни положения. Ще се чувствате ли оправдан, ако в интерес на науката грабнете дете от някое съвременно племенно общество и го доведете тук от родното му село, без да се съобразявате с чувствата на родителите му или каквито там настойници има, само за да могат антрополозите да го изследват?
— Разбира се, че не.
— Но племенните култури от миналото са разрешен лов, така ли?
— Едното няма нищо общо с другото — възрази Хоскинс. — Миналото е прочетена книга. Детето, което в момента е под попечителството ни, мистър Манхайм, е мъртво вече четиридесет хиляди години.
Нед Касиди изпъшка и заклати глава. По всяка вероятност вижда нови основания за обезпокоителни правни последици, даде си сметка Хоскинс. Може би каза нещо, което е било по-добре да премълчи.
— Разбирам — рече Манхайм. — Детето е умряло, но е подложено на всекидневни грижи. Хайде стига празни приказки, доктор Хоскинс. Оправданията ви са безсмислени. В ерата на пътувания във времето понятията „жив“ и „мъртъв“ нямат вече същото значение. Вие отворихте повторно прочетената книга, както току-що я нарекохте, и не можете просто да я затворите по свое усмотрение. Дали ви харесва, или не, живеем във век на парадокси. След като сте го пренесли от ерата, където му е мястото, в нашето време, детето е не по-малко живо от нас. И двамата сме съгласни, че то е човешко същество и заслужава да се отнасят с него като с всяко нормално дете. А това ни връща на въпроса за грижите, които се полагат за него, докато е сред нас. Наречете го „жертва на отвличане“, наречете го „обект на единствен по рода си научен експеримент“, наречете го „неволен гост в нашата ера“. При всички случаи единственото, което има съществено значение е, че вие своеволно сте извели дете от родната му среда, без съгласието на засегнатите, и го държите заключено в ограничена зона. Нужно ли е да продължаваме да тъпчем в кръг? Тук има един-единствен проблем и вие знаете в какво се състои той. Аз представлявам широк кръг заинтересовани лица. Упълномощен съм да установя дали се спазват човешките права на това нещастно момченце.
— Не съм съгласен да го наричате „нещастно“. Толкова пъти ви повторих — детето е…
— Добре, добре. Оттеглям думата, щом толкова ви притеснява, но поддържам останалата част от становището си.
— Какво по-точно искате от нас, мистър Манхайм? — попита Хоскинс, без да прави усилие да прикрива нарастващото си раздразнение.
— Казах ви — проверка на място. Искаме лични наблюдения върху състоянието и положението на детето.
На екрана Хоскинс затвори очи за момент:
— Много сте настойчив, не мислите ли. Ще останете доволен единствено ако дойдете сам да проверите как стоят нещата, така ли?
— Знаете отговора на този въпрос.
— Е, в такъв случай ще ви потърсим по-късно, мистър Манхайм. Засега допускаме при Тими само квалифицирани специалисти, а не съм сигурен дали вие попадате в тази категория. Трябва да обсъдим въпроса на съвещание с моите съветници. Много благодаря, мистър Манхайм. За мен беше удоволствие да разговарям с вас.