Мис Фелоус не искаше да го оставя дълго сам във ваната. Не че се страхуваше да не се удави. Момченцата на неговата възраст обикновено не се давят в коритцата си, а той специално имаше особено силно развит инстинкт за самосъхранение. Но се страхуваше, че докато я няма, може да излезе от ваната, да се подхлъзне и да падне…
— Веднага се връщам, Тими — каза тя. — Стой вътре, ясно ли е?
Той кимна.
— Стой във ваната! Във ваната. Разбра ли?
— Да, мис Фелоус.
Никой не би могъл да каже, че произнесените току-що от Тими звуци означават „да, мис Фелоус“. Никой освен нея самата. Все още малко неспокойна, тя забърза към съседната стая.
— Кой е? — попита тя по микрофона на системата за вътрешна комуникация.
— Доктор Хоскинс, мис Фелоус. Бих искал да знам дали Тими е в състояние да приеме още един посетител днес следобед.
— Този следобед по програма има свободно време. Вече го къпя. Никога не е имал посещения, след като се изкъпе.
— Да, знам, но този случай е специален.
Мис Фелоус се ослушваше за шума от банята. Тими ожесточено пляскаше във водата и явно се забавляваше прекрасно. Чу силния му смях.
— Не ви ли се струва, че всички случаи станаха специални, доктор Хоскинс? — попита тя. — Ако започна да правя изключение за всеки специален случай, трябва да излагам момчето на показ денонощно.
— Но този наистина е специален.
— Не мога да се съглася. Тими има нужда от малко свободно време, както всички нас, и ако нямате нищо против, доктор Хоскинс, бих искала да се върна в банята, преди…
— Посетителят е Брус Манхайм, мис Фелоус.
— Какво?
— Нали знаете, че Манхайм ни преследва с обичайните скалъпени обвинения и високопарни приказки от момента, в който обявихме, че Тими е тук.
— Знам — отговори мис Фелоус. Всъщност не се бе замисляла особено.
— Е, обажда се през ден, за да изрази поредното недоволство. Накрая го попитах какво иска и той ми обясни, че настоява за посещение на място. „Посещение на място“ — сякаш сме разположили тук ракетен снаряд. Не сме очаровани от идеята му, но проведохме съвещание и решихме — ако не се съгласим, ще стане по-лошо. Опасявам се, че нямаме избор, мис Фелоус. Трябва да го пуснем!
— Днес?
— След два часа. Много е настойчив.
— Можехте да ме предупредите малко по-рано.
— Да, ако имах възможност, щях да го направя, мис Фелоус. Но Манхайм ме хвана натясно, когато му се обадих да го уведомя за решението ни. Заяви, че идва веднага и когато му казах, че не съм сигурен дали това е възможно, отново ме засипа с подозренията и обвиненията си. Намекна, че искаме да печелим време, за да прикрием всички белези на Тими от бой с камшик или някоя подобна дивотия. Във всеки случай утре щяло да бъде месечното съвещание на директорите им и това била добра възможност да ги запознае с положението на Тими… — Хоскинс не се доизказа. — Знам, че нямате много време, но моля ви, мис Фелоус, не се противопоставяйте. Разбрахме ли се? Моля ви!
Внезапно силно го съжали. Горкият човек. Беше между два огъня — онова неуморно политическо агитаторче, от една страна, и чепатата сестра-горгона, от друга.
— Добре, доктор Хоскинс — склони тя. — Само този път. Ще се опитам да прикрия синините на Тими с някакви мазила, преди да е дошъл.
Тя се върна в банята, без да доизслуша благодарностите на Хоскинс. Тими водеше решителна битка между зелено пластмасово пате и мораво морско чудовище. Патето май имаше надмощие.
— Днес следобед ще имаш гости — осведоми го мис Фелоус. Кипеше от ярост. — Ще дойде един човек да провери дали не се отнасяме лошо с теб. Представяш ли си? Да се отнасяме лошо с теб!
Тими я изгледа равнодушно. Речникът му беше все още оскъден, но мис Фелоус не се и надяваше да я разбере.
— Кой идва? — попита той.
— Един човек — отвърна тя. — Посетител.
Тими кимна:
— Добър посетител?
— Да се надяваме. Хайде, време е да излизаш от ваната и да се изсушиш.
— Още вана! Още вана!
— Още вана утре. Хайде, Тими, излизай.
Той излезе от водата с неудоволствие.
Мис Фелоус свали хавлията му и го огледа. Не, не се виждаха никакви следи от камшик. Никакви синини. Момчето беше в отлична форма. Особено ако го сравнеше с мърлявото, насинено и изподраскано дете, което се изтърси от СТАСИС-сондата ведно с куп мръсотия, чакъл, мравки и оскубана трева през онази необикновена страшна нощ. Тими беше в цветущо здраве. Беше наддал няколко килограма, нараняванията бяха излекувани, а многобройните синини отдавна бяха изчезнали. Косата му беше сресана, а ноктите подрязани. Нека Брус Манхайм намери за какво да се заяде. Нека опита!