По принцип обличаше Тими с пижамка, след като го изкъпе, но сега всичко бе другояче. Днешният посетител беше много важен. Това изисква специално облекло, реши мис Фелоус. Моравия гащеризон с червените копчета.
Като го видя, Тими грейна. Беше любимият му.
— А сега предлагам да похапнеш, преди да дойдат гостите. Какво ще кажеш, Тими?
Още трепереше от яд.
Брус Манхайм — тръпки я побиха. Този досадник. Тази напаст. Ще ми се нарича защитник на децата. Кой го е молил за защита? Професионален агитатор — това е той. Обществен натрапник.
— Мис Фелоус? — отново се обаждаше Хоскинс.
— Какво има, докторе? Смятах, че мистър Манхайм ще е тук чак след половин час.
— Дойде по-рано — каза Хоскинс. — Изглежда, това е типично за него. — В гласа му се долавяше странно смущение. — Боя се, че не е сам. Довел е още някого, без да ни предупреди.
— Двама посетители са прекалено много — твърдо заяви мис Фелоус.
— Знам, знам. Моля ви, мис Фелоус. Нямах представа, че не е сам, но много настоява тя също да види Тими. След като вече сме стигнали дотук… безсмислено е накрая да го обидим… Разбирате ме, нали? Нали?
Значи пак я молеше. Този Манхайм наистина го ужасяваше. Какво беше станало със силния несломим доктор Джералд Хоскинс, когото тя познаваше?
— И кой е с него? — попита тя след кратка пауза. — Коя е нечаканата посетителка?
— Негова сътрудничка. Консултант в организацията му. Сигурно я познавате. Занимава се с травмирани деца, член е на всевъзможни държавни комисии и институции. Забележителна личност. Дори трябва да ви кажа, че известно време се колебаехме дали да не й дадем мястото, което вие заемате днес, макар да подозирахме, макар аз да подозирах, че не притежава необходимите топлота и отзивчивост, които търсехме. Казва се Мариан Левие. Мисля, че би могла да се окаже опасна. Не бива да рискуваме да я връщаме от входа, след като вече е дошла.
От ужас мис Фелоус постави ръка пред устата си. Мариан Левие! — тя бе поразена. — Господ да ми е на помощ. Господ да ни е на помощ.
Овалната врата на кукленската къща се отвори и Хоскинс влезе, последван от двама души. Изглеждаше ужасно. Пълните му страни сега като че бяха хлътнали. Кожата му бе оловносива. Изглеждаше остарял за един ден с десет години. В очите му се четеше нетипичен за него израз на поражение, почти уплаха; това озадачи и разтревожи мис Фелоус.
Не можеше да го познае. Какво ставаше за бога?
— Това е Едит Фелоус — сестрата, която се грижи за Тими. — Говореше тихо и неспокойно. — Мис Фелоус — Брус Манхайм. Мариан Левие.
— А това сигурно е Тими? — предположи Манхайм.
— Да — каза мис Фелоус високо и ясно, за да заличи впечатлението от внезапната неувереност на Хоскинс. — Това е Тими!
Момчето се занимаваше в задната стая, която му служеше за спалня и стая за игри, но когато ги чу да влизат, любопитно надникна и след миг дружелюбно и енергично се отправи към тях. Уверената му походка предизвика ликуването на мис Фелоус.
Покажи им, Тими. Лошо ли се отнасяме с теб? Криеш ли се под леглото, разтреперан от ужас и мъка?
Пременено в най-хубавия си гащеризон, момчето приближи гостите и впери очи в тях с искрен интерес.
Браво на теб, помисли мис Фелоус. Браво на всички ни!
— Така — започна Манхайм, — значи ти си Тими?
— Тими — отвърна детето, макар че единствено мис Фелоус разбра какво казва.
После посегна към Манхайм. Той предположи, че иска да се ръкуват и му подаде ръка. Тими обаче не знаеше какво значи ръкостискане и не обърна внимание на подадената ръка, а нетърпеливо размърда пръстчета наляво-надясно, без да спира да протяга ръчичка колкото може по-нагоре. Манхайм беше озадачен.
— Косата ви — обясни мис Фелоус. — Вероятно досега не е виждал рижав човек. Може би по неандерталско време не е имало такива, а тук не са го посещавали други червенокоси. Очевидно светлите коси силно го впечатляват.
— Аха — кимна Манхайм. — Така значи…
Той се усмихна и клекна. Тими незабавно зарови пръсти в гъстата еластична коса. Не само цветът, а и къдриците май бяха нови за него и той започна да ги изследва задълбочено.
Манхайм понесе любопитството в отлично настроение. Мис Фелоус започваше да мисли, че си е изградила погрешна представа за него. Очакваше, че ще е някакъв огнедишащ радикал с яростен поглед, който тутакси ще забълва изобличаващи факти, манифести и безкомпромисни искания за промени. А този човек се оказа доста приятен и внимателен, грижлив и сериозен, по-млад, отколкото предполагаше и без колебание се зае да се сприятелява с Тими.