Мариан Левие обаче беше съвсем друга работа. Дори Тими, след като му омръзна да рови в косата на Брус Манхайм и се обърна да разгледа другия си гост, изглежда, доста се затрудни в преценката си.
Мис Фелоус вече имаше мнение — от първия миг не я хареса. Освен това подозираше, че именно неочакваната поява на Мариан Левие, а не присъствието на Брус Манхайм, е причина за явната тревога на Хоскинс.
Какво търси тук? — чудеше се мис Фелоус. — Каква ли неприятност ни е подготвила?
Във всички институции, свързани с грижи за децата, Левие бе известна като амбициозна, непрекъснато издигаща се в йерархията, конфликтна и агресивна жена, поддържаща много успешно собственото си реноме. Мис Фелоус не се бе срещала лично с нея, но сега, още щом я погледна, Левие й се видя точно толкова опасна и неприятна, колкото предполагаше и самата й репутация.
Приличаше повече на актриса или бизнесдама, или по-скоро на актриса в ролята на бизнесдама, отколкото на специалист по детските проблеми. Беше облечена в лъскава, прилепнала по тялото рокля, изработена от еластично метално трико; на гърдите й висеше огромен ослепителен медальон с форма на слънце, а на високото й чело имаше сложен златен сплитък. Лъскавата й черна коса бе силно опъната назад, за да й придаде по-драматичен вид. Устните й бяха ярко начервени, а очите — прекалено силно гримирани. Бе обгърната в благоуханието на парфюма си. Мис Фелоус я гледаше с отвращение. Беше й трудно да си представи, че доктор Хоскинс дори за част от секундата е помислил да й повери Тими. Тя бе нейна противоположност във всяко отношение. За нея бе непонятен интересът на Мариан Левие към тази работа. Тя изискваше изолация и пълно себеотрицание, а Левие, Мис Фелоус знаеше това, беше непрекъснато в движение, кръстосваше света по научни срещи, изразяваше категорични мнения, които хора с по-богат опит намираха противоречиви и обезпокояващи. Обосноваваше шокиращи идеи за използването на развити технологии за рехабилитацията на проблемни деца, за заместването на обикновената любов и всеотдайност, които бяха вършили успешно тази работа през голяма част от съществуването на човечеството, с невиждани досега лъскави машинарии от бъдещето. Освен това беше и опитен политик: нападаше този или онзи комитет, беше консултант към една или друга изследователска група, изникваше навсякъде в качеството на каква ли не. Ексцентрична личност, открояваща се ярко сред колегите си. И ако бе пожелала работата, която в крайна сметка бе дадена на мис Фелоус, то сигурно е било, защото я е счела за нещо като трамплин към много по-големи постижения.
Сигурно аз съм много старомодна, помисли мис Фелоус. Исках само да направя нещо хубаво за едно необикновено малко момченце, което се нуждае от много обич.
Тими посегна към лъскавата рокля на Мариан Левие. Очите му искряха от удоволствие.
— Хубаво — каза той.
Левие рязко се дръпна:
— Какво казва?
— Възхищава се от роклята ви — обясни мис Фелоус. — Просто иска да я докосне.
— Предпочитам да не я пипа. Лесно се поврежда.
— Тогава по-добре внимавайте. Много е бърз.
— Хубаво — повтори Тими. — Искам!
— Не, Тими! Не, не пипай!
— Искам.
— Съжалявам, Тими! Не може! Не!
Тими жално я погледна, но не посегна повторно към Мариан Левие.
— Той разбира ли ви? — попита Манхайм.
— Както виждате, не пипа роклята.
— И вие го разбирате?
— Понякога, в повечето случаи.
— Това грухтене — рече Мариан Левие — какво означава според вас?
— Казва „хубаво“ за роклята ви. После каза „искам“ — да я пипне.
— Значи говореше английски? — изненада се Манхайм. — Никога нямаше да отгатна.
— Артикулацията му е лоша, вероятно има физиологична причина за това, но аз го разбирам. Знае около сто английски думи, или малко повече. Всеки ден научава по няколко. Вече се учи самичък. Около четиригодишен е, разбирате ли? Макар да започва толкова късно, притежава нормалните за тази възраст говорни способности и бързо наваксва.
— Твърдите, че неандерталчето притежава говорните способности, присъщи на човешките деца? — поинтересува се Мариан Левие.
— Тими е човешко дете.
— Да, да, разбира се. Но е различен. Отделен подвид, нали? Тъкмо затова основателно се очакват различия в умственото развитие, не по-малко значителни от разликите във външния вид. Изключително примитивната структура на лицето…
— Въобще не е чак толкова примитивна, мисис Левие — рязко я прекъсна мис Фелоус. — Ако искате да се убедите как изглежда наистина получовешко лице, идете да видите някое шимпанзе. Тими има необичайни черти, но…