— Вие казахте получовешко, не аз — каза Левие.
— Но вие си го помислихте.
— Мис Фелоус! Доктор Левие! Моля ви! Няма нужда от подобно ожесточение.
„Доктор Левие?“ Мис Фелоус стрелна бърз поглед към Хоскинс. Е, така да е, няма значение.
Манхайм се огледа и попита:
— Тези малки стаички — те ли са цялото жизнено пространство на детето?
— Точно така — отвърна мис Фелоус. — Онова там е стаята за сън и игри. Храни се тук, банята е там. Отсреща живея аз. Това са килерите.
— Никога ли не напуска ограниченото пространство?
— Не — отговори мис Фелоус. — Това е СТАСИС-сфера. Тими не бива да я напуска. В никакъв случай.
— Доста затворен начин на живот, не мислите ли?
Хоскинс припряно се намеси:
— Ограничението е абсолютно необходимо. Обосновано е от технически причини, свързани с натрупването на темпоралния потенциал, използван за пренасянето на момчето през времето. Бих могъл да обясня това по-обстойно, ако ви интересуват всички подробности. Нещата опират до факта, че ако детето прекоси границата на СТАСИС-полето, цената на използваната енергия ще е твърде висока.
— И за да спестите малко пари, възнамерявате да го държите затворено в тези стаички за неопределено време? — попита Левие.
— Не става дума само за малко пари, доктор Левие — Хоскинс изглеждаше по-изтормозен отвсякога. — Цената ще е твърде висока. Дори неизчислима. Ще се наложи да бъде отклонена необходимата за столицата енергия по начин, който според мен би предизвикал нерешими проблеми за жилищния район. Не е опасно, когато вие, аз или мис Фелоус пресичаме СТАСИС-линията, но за Тими това е просто недопустимо. Недопустимо!
— След като науката е намерила начин да пренесе дете на разстояние четиридесет хиляди години — важно заяви Мариан Левие, — значи учените са в състояние да намерят начин момчето да излезе навън, стига да пожелаят.
— Бих искал да е възможно — каза Хоскинс.
— Значи детето завинаги ще остане тук — каза Манхайм — и ако правилно ви разбирам, в момента не правите нищо, за да промените това?
— Точно така. Както се опитах да обясня, това е невъзможно. Не и в границите на реалния свят, с чиито ограничения трябва да се съобразяваме. Искаме да създадем на момчето удобства, но просто няма как да пренасочим усилията си за работа по неразрешими проблеми. Вече ви обясних, ако искате да се уверите, по-късно мога да ви покажа подробни технически анализи.
Манхайм кимна. Изглежда, проверяваше нещо — някакъв наизустен списък.
— На каква диета е момчето? — попита Левие.
— Искате ли да видите хладилника? — не особено дружелюбно предложи мис Фелоус.
— Да, всъщност бих желала.
Мис Фелоус посочи хладилните шкафове с широк замах.
Хубаво погледни! — рече си наум. — Ще останеш доволна.
Наистина Левие изглеждаше доволна от това, което видя в хладилните шкафове — куп стъкълца, ампули, капкомери и купички за разбъркване. Изобилието от синтетични храни, които бяха много далеч от представата на мис Фелоус за здравословна храна и които доктор Джейкъбс и сътрудниците му бяха настояли да се дават на Тими, въпреки яростните й протести. Левие огледа лавиците храни с видимо одобрение. Точно като суперфутуристичните боклуци, по които си пада — ядосваше се мис Фелоус. — Сигурно самата тя се храни със синтетики, ако въобще се храни.
— Нямам забележки — каза след малко Левие. — Диетолозите ви, изглежда, си разбират от работата.
— Момчето наистина изглежда здраво — отбеляза Манхайм, — но съм разтревожен за принудителната му изолация.
— Да — подкрепи го Мариан Левие. — Мен също тя много ме притеснява.
— Не стига, че е лишен от подкрепата на родната си племенна среда, ами му липсва каквото и да е общуване. Именно това ми се струва изключително тревожно.
— Забравяте за моето съществуване! — сопна се мис Фелоус. — Стоя при него практически през цялото време.
— Имах предвид някой на неговата възраст. Другарче в игрите. Този експеримент е заплануван с голяма продължителност, нали, доктор Хоскинс?
— Надяваме се да научим много неща от Тими за епохата, от която идва. Когато се увеличат познанията му по английски, а мис Фелоус ни уверява, че вече говори доста добре, макар за някои от нас да е трудно да разберат какво точно казва…
— С други думи — имате намерение да го държите тук няколко години, доктор Хоскинс? — предположи Мариан Левие.
— Може би… Да.
— Постоянно заклещен в няколко малки стаи? И без да се среща с деца на неговата възраст? Така ли трябва да живее малко здраво момченце като Тими? Как мислите?