Хоскинс бързо погледна единия, после другия, като че беше хванат натясно от многочислен противник.
— Мис Фелоус вече постави въпроса за другарче на Тими. Уверявам ви — нямаме ни най-малко намерение да ограничаваме емоционалното развитие на момчето или каквато и да е друга страна от съществуването му.
Мис Фелоус изненадано го погледна. О да, тя бе поставила въпроса, но от недовършения разговор в закусвалнята на компанията насам нищо не се беше случило. Хоскинс не бе споменал и думичка в отговор на молбата й да осигурят другарче в игрите на Тими. Тогава той отхвърли идеята като неосъществима, дори й се стори толкова смаян, че тя се колебаеше да повдига този въпрос втори път. Пък и за момента Тими се справяше доста добре сам. По-късно обаче започна да мисли за бъдещето и осъзна, че Тими се приспособява към новия си начин на живот много бързо и наближава момента отново да повдигне въпроса пред Хоскинс.
А ето че сега Манхайм го постави. Пред нея. Мис Фелоус му беше изключително благодарна. Бе абсолютно прав. Не биваше да държат Тими съвсем сам като маймунка в клетка. Тими не беше маймуна, а дори горила или шимпанзе не биха се чувствали добре, откъснати за неопределено време от себеподобните си.
— Добре — подхвана Манхайм. — Щом вече работите по въпроса, бих искал да знам докъде сте стигнали?
Внезапно тонът му стана по-суров. Хоскинс беше развълнуван:
— Що се отнася до възможността да доведем още едно неандерталче в нашето време и да го оставим да живее при Тими — това беше първоначалното предложение на мис Фелоус, — трябва да ви кажа, че просто нямаме намерение да…
— Второ неандерталче? О, не, доктор Хоскинс — прекъсна го Манхайм. — Въобще не искам от вас такова нещо.
— Едно затворено дете е напълно достатъчно — хладно се намеси Мариан Левие. — Да се постъпи така с още едно би усложнило положението.
Хоскинс й хвърли един отровен поглед. По лицето му се стичаше пот.
— Казах, че нямаме намерение да довеждаме второ неандерталско дете тук — буквално просъска той. — Никога не ни е минавало през ума подобно нещо. Никога! Има десетина различни причини. Когато мис Фелоус заговори за това, й обясних…
Манхайм и Левие се спогледаха. Изглежда, внезапното озлобление на Хоскинс ги подразни. Дори и Тими като че се попритесни и се примъкна към мис Фелоус, сякаш търсеше закрила. Манхайм спокойно каза:
— Всички сме съгласни, доктор Хоскинс, че не е разумно да се доведе още едно неандерталче. Въпросът въобще не е в това. Искаме да знаем дали е възможно Тими да получи, как да се изразя, хм, не „човешко“, защото Тими е човек, а съвременно дете за другарче. Дете от този век?
— Дете, което би могло да посещава Тими в определено време — допълни Мариан Левие — и да му даде стимул за развитие, необходим за здравословно, социокултурно приспособяване, което според нас е абсолютно наложително.
— Един момент — сопна се Хоскинс. — Как така приспособяване? Да не би да си представяте Тими с щастливо бъдеще в някое уютно малко предградие? Да поиска американско гражданство, да се присъедини към религиозна общност, да създаде дом и семейство? Имате ли нещо против да ви напомня, че това е праисторическо дете от толкова отдалечена епоха, че не бихме могли дори да я наречем варварска, дете от Каменната ера, гост от общество, което преди известно време самата вие, доктор Левие, с известна точност определихте като „чуждо“. Нима мислите…
Левие хладно го прекъсна:
— Не става дума за хипотетично гражданство или църковна принадлежност на Тими, доктор Хоскинс, или за друго подобно reductio ad absurdum. Тими още е дете и ние с господин Манхайм сме загрижени най-вече за детството, което изживява. Условията му на живот са неприемливи. Уверена съм, че биха били неприемливи и в собственото му общество, колкото и отдалечено в някои отношения да е от нашето. Всяко познато ни човешко същество, независимо от различията в парадигмите и параметрите, осигурява на децата си право на благоприятна интеграция в социалната матрица. По никакъв начин не можем да оценим настоящите условия на живот на Тими като достатъчно благоприятна социална матрица.
— Което — ледено процеди Хоскинс — с една дума, достатъчно проста, за да бъде разбрана от обикновен физик като мен, означава, че вие, доктор Левие, смятате, че Тими трябва да има другарче?
— Не просто „трябва“ — отговори Левие. — Наложително е.
— Ние сме на мнение, че е от съществено значение момчето да има приятели — не толкова нападателно допълни Манхайм.