Един от Другите проговори.
Поне така реши Мъдрата.
Занарежда дрезгави звуци, като че езикът му бе закачен обратно. Беше просто шум. Безсмислени звуци.
— Не можеш ли да говориш като хората? — сопна се Мъдрата. — Нищо не ти се разбира. Щом не те бива, защо не оставиш някой друг да говори?
Той отново каза нещо, и Мъдрата пак нищо не разбра.
— Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш — сряза го тя.
Мъдрата приближи още и се обърна към другия край на редицата.
— Ти там — посочи един мъж, — можеш ли да говориш по-ясно от тоя?
Тя плесна с ръце. Мъжът се облещи насреща й, но и той успя само да измърмори нещо под носа си.
— Говори нормално! — заповяда Мъдрата. — Престани с идиотските си звуци. Пфу! Всички ли сте такива глупаци? — отново посочи с пръст мъжа. — Говори! Нормално! Никой ли не ви е учил как се говори?
Другия отново издаде същия звук.
— Не стига, че сте грозни, ами сте и глупави — отсече Мъдрата. — Работа на хиените сте вие, ето какво! Направени сте от лайната на носорози!
Мъжете стояха слисани, никой не помръдваше. Тя ги подмина и тръгна към Светилището. От всички страни прииждаха и се плискаха водите на трите реки. Племето бе издигнало олтара точно на мястото, където трите реки се вливаха в едно, на оголената скала, надвесена над водата. Тогава Главната жрица бе пропълзяла през ледените пръски и бе подредила скалните отломъци. После бе натрупала плоските лъскави камъни между тях — пет на една страна, три на друга и три на трета. Нещо се бе случило — някой, не човек от Племето, бе очертал кръгове около групите; резки, дълбоко изрисувани с боя, се гърчеха и извиваха наоколо като в лош сън. Бяха нарисувани и животни — мамут с голяма издута глава, вълк и някакво непознато същество. Това е работа на Други. Хората от Племето боядисваха само телата си, когато се наложи, никога не рисуваха цветни символи по скалите. Никога. Да се рисуват животни беше просто глупаво. Това можеше да разгневи духовете им и хората вече да не ги ловят.
— Какво сте сторили, мръсни чудовища? Това тук, дето сте го осквернили, е Светилището на Богинята! На Богинята! Светилище на Богинята! — Разтрепери се. Не даваха признаци, че я разбират. Гледаха я тъпо и свиваха рамене.
Мъдрата посочи земята, небето — това бяха общоприети знаци на Богинята. После докосна гърдите, утробата и слабините си — бе създадена по подобие на Богинята и те непременно трябваше да я разберат.
Продължаваха да се пулят.
— Нямате капка ум в главите! — извика. — Глупаци! Вие сте стадо тъпи животни!
Закатери се по скалите. Бяха мокри и тя се хлъзгаше и залиташе. За малко да падне в буйните води. Това би я убило — да падне в реката! Хвана се за един каменен зъб и се задържа. Когато стигна до Светилището, протегна ръка и потупа изображението на мамута.
— Грешно! — изкрещя тя. — Нечестиво! Светотатство!
Наплюнчи пръсти и разтърка рисунката. Тя загуби очертанията си и се размаза.
Това вече смути Другите! Те започнаха да се споглеждат, да мърморят и тромаво да пристъпват от крак на крак.
— Това не е място за драсканиците ви! — нареждаше Мъдрата. — Това Светилище е наше! Ние го построихме за Богинята! Сега сме дошли да й се поклоним, да потърсим съвета й.
Тя упорито застърга рисунката, докато я размаза напълно. Протегна се и към останалите, но не можа да ги достигне — ръцете й бяха много къси. Само паяшките ръце на Другите можеха да достигнат толкова нависоко.
Доволна бе, че успя да им покаже какво иска. Смъкна се от скалите и се върна при двете групи воини, застанали едни срещу други.
— Разбрахте ли? Това Светилище е наше! Наше! — Тя безстрашно се изправи досами тях. Те се размърдаха неспокойно, но никой не понечи да вдигне копие. Страхуваха се от нея. Сигурна беше. Не смееха да й се противопоставят, защото беше свята жена и носеше в себе си Богинята.
Яростно ги изгледа в очите един по един. Извисяваха се над нея, високи като дървета, като планини. Тя посочи на запад.
— Връщайте се обратно! Връщайте се във вашите земи! Оставете ни на мира, грозни вонящи животни. Нека извършим жертвоприношението си на спокойствие. Дръвници такива! Глупави чудовища!
Мъдрата се вкопчи в най-близкия до нея Друг и го заблъска на запад. Той отскочи като ужилен и отстъпи няколко крачки. Тя го чумоса.
— Хайде! Махайте се всички, хайде!
Мъдрата се разшета сред тях като вихрушка; викаше и ги блъскаше, а те ужасени бягаха от нея, като че носеше в себе си зараза. Тя ги последва, размахала ръце, крещеше им и сам-самичка успя да ги прогони от околностите на Светилището.
После спря и ги проследи с поглед. Оттеглиха се на около сто и петдесет крачки от мястото, където едната от двете по-малки реки се появяваше иззад завой и се спускаше между две скални стени. Спряха. Тогава за първи път Мъдрата забеляза, че там има поселище на Другите. Куп жени, деца и старци се бяха притаили в обрасло с храсти дере.