Добре, рече си Мъдрата. Махнаха се от Светилището. Повече не можеше да направи, но и това не беше малко, а тя се справи сама. Добре че огънят на Богинята гореше през цялото време в нея. Иначе как щеше да успее?
Върна се при мъжете от Бойния Отряд.
— Успях и без копие — победоносно заяви тя.
Младата Антилопа поклати глава:
— Побъркана жена си ти!
Но очите му светеха от възхищение.
Глава осма
Сънищата
Късно подиробед, много след като Брус Манхайм и Мариан Левие си тръгнаха, Хоскинс се върна в кукленската къща. Имаше изтормозен, мрачен вид.
— Тими заспа ли? — попита той.
Мис Фелоус кимна:
— Най-после. Трябваше дълго да го успокоявам.
Тя остави книгата, която четеше, и хладно го погледна. Бе прекарала напрегнат, тревожен следобед и предпочиташе да остане сама.
— Съжалявам, че стигнахме до разправия.
— Наистина имаше много крясъци. Повече, отколкото момчето можа да понесе. Не мислите ли, че разговорът би могъл да се проведе другаде?
— Съжалявам — отново се извини Хоскинс. — Май си изпуснах нервите. Този човек ме подлудява.
— Всъщност не се оказа чак толкова ужасен, колкото очаквах. Струва ми се, че искрено се интересува от положението на Тими.
— Без съмнение. Но защо трябва да ни се меси непоканен и да ни казва какво да правим, след като никой не е търсил помощта му…
— Детето наистина има нужда от приятелче…
Хоскинс унило я изгледа, сякаш се страхуваше разправията да не избухне отново, но се овладя.
— Да — тихо се съгласи той. — Вярно е. Няма да споря с вас. Но откъде ще намерим такова дете? Ще имаме огромни проблеми.
— Значи не сте говорили сериозно, когато казахте, че ще доведете сина си, ако няма друга възможност?
Хоскинс трепна. Май бе отишла твърде далеч, но не тя го бе поканила да се върне при тях.
— Сериозно ли? Да, да. Сериозно говорех. Ако не открием никой друг. Нали не подозирате, че се боя Тими да не нарани момченцето ми? Само се опасявам, че жена ми може да има нещо против. Страхува се. За повечето външни хора Тими е някакво необуздано маймуноподобно дете, диво същество, което е живяло в пещери и е яло сурово месо.
— Какво ще стане, ако го покажем в някое субпространствено предаване? — попита мис Фелоус, изненадана, че не друг, а точно тя предлага ново журналистическо нашествие в света на Тими. От друга страна, това щеше да помогне на широката публика да преодолее предразсъдъците си по отношение на момчето. Струваше си, въпреки напрежението за Тими. — Вече говори английски! Ако хората научат това…
— Не вярвам това да улесни нещата, мис Фелоус.
— Защо?
— Английският му не е много добър.
Тя не успя да сдържи възмущението си:
— Какво искате да кажете? Запасът му от думи е значителен. Като се има предвид откъде започна… А всеки ден научава нови.
В очите му се четеше умора.
— Единствено вие го разбирате. За всички останали все едно говори неандерталски. Въобще нищо не се разбира.
— Значи не слушате достатъчно внимателно.
— Да — унило се съгласи Хоскинс. — Може би сте права.
Той сви рамене и се загледа в пространството, сякаш се замечта. Мис Фелоус взе книгата и я отвори на страницата, до която беше стигнала, но не се зачете. Надяваше се да разбере намека й, но Хоскинс не помръдна.
— Само тая отвратителна жена да не се беше намесвала — внезапно избухна той.
— Мариан Левие ли?
— Този робот, да.
— Не може да е робот.
— Не, всъщност не — усмихна се вяло Хоскинс. — Просто ми прилича на робот. В съседната стая има дете от миналото, и изведнъж някаква жена, сякаш пришълка от бъдещето, идва и започва да ми създава неприятности. Иска ми се никога да не бях я срещал. Самият Манхайм не е толкова лош — просто един от завеяните общественици, с глава, преливаща от възвишени идеи, който търчи нагоре-надолу, твърдо решен да облагороди света според собствените си разбирания. Нещо такова. Най-обикновена благородна душа. Но Левие — тази хромирана кучка, извинете за израза, мис Фелоус…
— Ами че тя е точно такава…
— Да, да, нали?
Мис Фелоус кимна.
— Трудно ми е да повярвам, че сте искали да назначите подобна жена да се грижи за Тими.
— Тя беше първата кандидатка. Много силно желаеше работата. Бих казал, изгаряше от нетърпение да я получи.
— Изглежда толкова… неподходяща.