Брус Манхайм!
— Едит — каза той. — Трябва да те видя. Усмихваше се.
Ръцете й трепереха, докато отключваше вратата. Изведнъж се изправи пред нея в тъмния, изпълнен със сенки коридор.
Беше забравила колко е висок, широкоплещест, силен и мъжествен.
— Едит! О, Едит, толкова време мина.
Внезапно се озова в прегръдките му. Там, в коридора, без да се интересува от втренчените погледи на съседите, които бяха застанали пред вратите на домовете си, сочеха ги и мърмореха. Той я вдигна на ръце, както тя бе вдигнала преди малко Тими и я отнесе в апартамента й. Не спираше да шепне името й…
— Брус — каза тя. Осъзна, че е произнесла името му на глас. Беше будна. Бързо седна и притисна устните си с ръце. Страните й горяха от нахлулата червенина. В смаяното й съзнание се въртяха откъси от съня. Що за нелепост…
Безсрамната чувственост, присъща по-скоро на ученически блян, я изуми, зашемети я. Не си спомняше кога за последен път е сънувала подобно нещо.
И да избере точно Брус Манхайм за свой дързък романтичен герой!
Разсмя се.
Ако разбере, доктор Хоскинс би бил възмутен. Неговата мис Фелоус, жената, на която разчиташе, която бе негова опора, в интимни отношения с врага. Макар и само насън!
Колко абсурдно! Колко нелепо!
Колко трагично! — рязко се сгълча тя.
Все още бе в плен на спомена за съня. Вече забрави някои подробности, но яркостта на други я изгаряше, сякаш още спеше. Страстната прегръдка, парещият шепот: „Едит… Едит… Толкова време мина, Едит…“
Жалки фантазии на стара мома. Извратеност. Истинска извратеност. Мис Фелоус се разтрепери. С мъка удържа сълзите си. Сънят вече не й се струваше смешен. Чувстваше се омърсена. Това бе натрапничество в душата й, нахлуване в подредения й, затворен живот. Откъде се бе взел? Защо? Още преди години изхвърли всички подобни копнежи; или поне искаше да мисли, че е успяла. Бе предпочела да живее без терзанията, породени от желанията на плътта. Да живее като стара мома. Макар всъщност да не беше нито едното, нито другото. Защото все пак се бе омъжвала, дори и само за няколко месеца. Но тази глава вече беше прочетена. В продължение на десетки години бе живяла като на пустинен остров, съвсем сама. Бе се посветила на работата, на децата. А сега изведнъж това!
Беше само сън — опита да се утеши тя. — Сънищата не са истински. — Само преди малко бе казала същото на Тими.
Само сън. Само. Спящото съзнание може да бъде обсебено от всякакви мисли. Странни неща се носят на вълните на подсъзнанието. Сънят не означаваше нищо. Нищо. Само че Брус Манхайм бе идвал днес и й бе направил впечатление, а спящото й съзнание го бе вплело в този невероятен стряскащ епизод. Манхайм беше поне десет години по-млад от нея. Освен това, макар да имаше приятен външен вид, не го намираше особено привлекателен дори насън. Беше просто човек, когото бе срещнала преди няколко часа. Понякога, напук на всичките си усилия, усещаше, че е привлечена от някой мъж. В края на краищата бе почувствала привличане и към Хоскинс — безсмислено, безполезно, глупаво привличане към мъж с щастлив брак, с когото работеше по стечение на обстоятелствата. Отношението й към Хоскинс поне имаше някакво основание, а това? Беше само сън — повтори си мис Фелоус. — Само сън. Само сън.
Сега трябва да заспя — реши тя. — До сутринта всичко ще бъде забравено.
Мис Фелоус затвори очи и не след дълго заспа. Когато на другата сутрин, малко след шест, Тими се раздвижи в съседната стая и тя се събуди, сянката на съня още не бе я напуснала. Неясното, унижаващо я видение: настоятелното чукане на вратата, задъханият поздрав, страстната прегръдка… Сега обаче цялата история й се струваше просто абсурдна.
След като говориха за необходимостта да намерят другарче за Тими, мис Фелоус реши, че Хоскинс веднага ще доведе дете, дори и само за да уталожи общественото мнение, представяно от Манхайм и Мариан Левие. За нейна изненада изминаха седмици, а нищо подобно не се случи. Явно за Хоскинс беше трудно да намери човек, който да доведе детето си в СТАСИС-сферата, точно както се бе опасявал. Мис Фелоус недоумяваше как успява да държи Манхайм настрана.
Нещо повече. Напоследък почти не го виждаше. Несъмнено бе зает с други дейности в СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС. Виждаше го само случайно, когато се разминаваха. Явно ръководството на компанията отнемаше цялото му време. От откъслечните коментари, които дочуваше оттук-оттам, мис Фелоус си бе изградила представата, че Хоскинс непрекъснато трябва да се преборва с екип от талантливи, но своенравни и упорити светила, стремящи се към Нобелова награда и едновременно с това да управлява най-сложните и дръзки научни опити в историята.