За нейна изненада мис Фелоус все още беше единственият човек, който можеше да твърди, че разбира Тими. Някои от хората, често заети в СТАСИС-сферата — помощниците й Мортесън, Елиът и Стратфорд; доктор Макинтайър и доктор Джейкъбс, изглежда, успяваха да разгадаят по някоя фраза, но това им струваше много усилия, а и те обикновено тълкуваха неправилно поне половината от това, което казваше Тими. Мис Фелоус беше озадачена. Наистина отначало детето се затрудняваше в правилното оформяне на думите, но с времето започна да говори доста гладко. Трябваше да признае обаче, че съумява да разбира Тими толкова добре само защото е денонощно с него. Съзнанието й моментално се справяше с разликата между това, което беше казал, и начинът, по който трябваше да бъдат произнесени думите. Все пак се отличаваше от съвременните деца, поне що се отнася до говорните способности. Разбираше много неща и бе започнал да съставя цели изречения, но езикът, устните, ларинксът и вероятно малката му хиоидна костица просто не бяха приспособени към особеностите на английския език на двадесет и първи век, което деформираше значително говора му.
Мис Фелоус го защитаваше:
— Някога да сте чували французин да говори английски? Или англичанин да говори френски? А ако искаме да произнесем нещо на руски, трябва да си изкривим челюстите. Във всяка езикова група още от рождение се развиват различни мускули на говорния апарат и за много хора е почти невъзможно да ги пренастроят. По тази причина съществуват и различни акценти. Е, Тими има ясно изразен неандерталски акцент, но постепенно и той ще изчезне.
Мис Фелоус съзнаваше, че дотогава ще разполага с огромна власт и влияние. Тя не само се грижеше за Тими, тя беше негова преводачка; проводникът, по който спомените му от праисторическия свят достигаха до антрополозите. Без нейното посредничество щеше да им е невъзможно да разберат отговорите, които той даваше на въпросите им. Те се нуждаеха от помощта й, за да реализират целите на проекта. И така, по неочакван за самата мис Фелоус начин, присъствието й се превръщаше в задължително условие за осъществяването на експеримента, чиято задача бе изследването на живота в далечното минало.
За жалост натрапниците почти винаги си тръгваха разочаровани от разкритията на момченцето. Не че Тими не искаше да помогне, просто бе прекарал само три-четири години в Каменната ера, и то първите три-четири години от живота си. Малко деца на неговата възраст от която и да е епоха са способни да опишат нравите в родното си общество.
В повечето случаи успяваше да разкаже за неща, които антрополозите вече подозираха и които вероятно самите те му внушаваха посредством въпросите си:
— Попитайте го колко голямо е било племето му.
— Не смятам, че знае какво значи „племе“.
— Колко хора е имало в групата, в която е живял?
Попита го. Бе започнала отскоро да го учи да брои. Той се обърка.
— Много — отвърна.
„Много“ за Тими би могло да означава всяко число, по-голямо от три. Оттам нататък всичко му изглеждаше еднакво.
— Колко? — пак попита тя.
Взе ръката му и посочи пръстчетата.
— Толкова?
— Повече.
— Колко повече?
Той се помъчи да си спомни. Затвори за миг очи, сякаш се взираше в друг свят, протегна ръце и бързо засвива пръсти един след друг.
— Числа ли има предвид, мис Фелоус?
— Може би. По всяка вероятност всяко движение означава „пет“.
— Преброих по три движения на всяка ръка. Значи в племето е имало тридесет души.
— Според мен са четиридесет.
— Тими, кажи ми пак колко души имаше в твоята група?
— Какво е това „група“, мис Фелоус?
— Хората около теб, приятелите, роднините. Колко бяха?
— Приятели, роднини?
Замисли се над тези думи, по всяка вероятност неясни и нереални за него. После пак се загледа в ръцете си и пръстчетата му бързо затрепкаха. Не беше ясно дали брои или иска да каже нещо съвсем различно. Бе невъзможно да се разбере колко пъти сви пръсти — осем, може би десет.
— Видяхте ли? — попита мис Фелоус. — Мисля, че сега казва осемдесет, деветдесет, сто души. Дали въобще отговаря на въпроса ви?
— Преди цифрата беше по-малка.
— Знам, но сега казва това.
— Не е възможно. Толкова примитивно племе не може да се е състояло от повече от тридесет души. Най-много.
Мис Фелоус сви рамене. Щом искаха да изопачават данните, това си беше техен проблем: