— Днес ще ти доведат приятел, Тими.
— Приятел?
— Друго малко момченце. Ще си играете заедно.
— Момченце също като мен?
— Също като теб — отвърна тя и си помисли: Поне що се отнася до най-важните неща. — Казва се Джери. Син е на доктор Хоскинс.
— Син? — той учудено я изгледа.
— Доктор Хоскинс му е баща — обясни тя, като че това щеше да помогне. — Баща — тя вдигна ръка високо във въздуха и я свали надолу. Бащата е големият човек — синът — момченцето.
Още изглеждаше озадачен. Толкова много неща от живота, които нейните съвременници приемаха за дадени, му бяха непознати, тъй като бе прекарал цялото това време изолиран в СТАСИС-сферата. Все пак сигурно знаеше какво представляват родителите. Или пък бе забравил дори това? Не за първи път мис Фелоус чувстваше, че мрази Хоскинс и всички, свързани със СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД, задето бяха изтръгнали момченцето от мястото и времето, на които бе принадлежало. Почти беше съгласна с хората на Манхайм. Беше извършено нарушение на правата на детето.
Мис Фелоус разрови купчината книжки и измъкна една от любимите приказки на Тими. Въобще не й беше ясно какво в историята на Вилхелм Тел привлича вниманието му, но в книжката имаше дръзки, ярки илюстрации и може би затова той отново и отново я прелистваше и леко прокарваше пръсти по разноцветните картинки. Мис Фелоус отвори приказката на двойната страница. Там бе нарисуван Вилхелм Тел, който сваля ябълката от главата на сина си с арбалета. Първо му показа средновековния стрелец, а после момчето:
— Баща, син; баща, син.
Тими мрачно кимна.
Какво ли си мисли? — чудеше се тя. — Че доктор Хоскинс всъщност е красив човек с дълга руса коса и чудати дрехи, който се разхожда с някакъв необичаен уред под мишница? Или че някой ще дойде и ще започне да сваля ябълки от главата му с арбалет?
Може би не бе сега моментът да го обърква с абстрактни понятия като „баща“ и „син“?
По-важно бе, че скоро Тими щеше да има приятел.
— Ще дойде след закуска — каза мис Фелоус. — Джери е много добро момченце. — Искрено се надяваше да не се лъже. — И ти ще бъдеш добро момченце, нали обещаваш?
— Добро момче, да.
— Ти ще му бъдеш приятел. Той ще ти бъде приятел.
— Приятел. Добро момче.
Очите му сияеха. Дали разбираше? Дали въобще разбираше нещо?
Неочаквано я обзеха всевъзможни лоши предчувствия. Като наближи пристигането на Джери Хоскинс, започна да мисли за най-различни проблеми, за които не се бе сетила преди.
Престани! — смъмри се тя. — От месеци искаш това за Тими и ето, сега го имаш. За какво се притесняваш? За какво?
По системата за вътрешна комуникация долетя гласът на Хоскинс:
— Мис Фелоус?
— Ето ги, Тими. Джери е тук.
За нейна изненада Тими се втурна в стаята си, притвори вратата и неспокойно занаднича. Лош знак — реши мис Фелоус.
— Тими… — започна тя.
Хоскинс и семейството му бяха на прага на СТАСИС-сферата.
— Това е синът ми Джери — каза Хоскинс. — Кажи „добър ден“ на мис Фелоус, Джери.
Пред нея стоеше кръглолико дете с големи очи, бледи бузи и кичури буйна кафява коса, и здраво стискаше полата на Анет Хоскинс. Много приличаше на баща си — истинска петгодишна версия на Джери Хоскинс.
— Кажи „добър ден“, Джери — отново го подкани доктор Хоскинс, този път вече по-строго.
— Добър ден — едва промълви Джери и се завря още по-притеснено в полите на майка си.
Мис Фелоус го дари с най-топлата си, най-предразполагаща усмивка.
— Здравей, Джери. Ще влезеш ли? Тук живее Тими. Ще станете приятели.
Джери стоеше с широко отворени очи. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга.
— Пренеси го през прага — не особено търпеливо каза Хоскинс на жена си.
Тя взе момчето на ръце с явно усилие, тъй като бе едро за възрастта си, и премина през прага. Като усети влиянието на СТАСИС, Джери се заусуква в ръцете й.
— Зле му е, Джералд — каза мисис Хоскинс.
— Виждам. След малко ще се почувства по-добре. Свали го на земята.
Анет Хоскинс обходи стаята с очи. Мускулите на ръката й видимо се напрегнаха. Независимо колко й се беше харесал Тими при предишното посещение, сега изглеждаше доста неспокойна. Скъпото й малко момченце в клетката на това момче-маймуна!
— Остави го на земята, Анет.
Тя кимна. Детето отстъпи назад, сгуши се в нея и страхливо се взря в очите, вперени в него от входа на другата стая.
— Ела, Тими — подкани го мис Фелоус. — Това е новият ти приятел Джери. Той много иска да се запознае с теб. Не се страхувай.
Тими бавничко излезе от стаята, а Джери неспокойно се размърда. Хоскинс се наведе и откопчи пръстите на сина си от полата на майка му, после театрално прошепна: