— Нима? Е, изобщо не го разбирам. Защото ако те беше грижа, сега щеше да си тук с нас, вместо да отиваш при онзи убиец — при човека, когото поставяш пред всичко, особено пред собственото си семейство.
— Карън, трябва да отида! — остро отвърна Ейнсли. — Просто нямам избор. Никакъв!
Тя не отговори и той продължи:
— Виж, ще се опитам да хвана самолет от Джаксънвил или Гейнзвил и да дойда при вас в Торонто. Можеш да вземеш куфара ми.
— Предполагаше се, че ще пътуваш заедно с нас — да пътуваме тримата заедно! Ти, Джейсън и аз — твоето семейство! Или съвсем си забравил?
— Стига, Карън!
— И, разбира се, много важно, че баща ми има рожден ден, единственият седемдесет и пети рожден ден, който ще има, а кой знае още колко му остават. Но очевидно никой от нас не може да разчита на теб — освен онова създание „Звяра“. Така го наричате, нали? Звяр — и ти го поставяш над всички нас.
— Това не е вярно!
— Тогава го докажи! Къде си сега?
Ейнсли погледна през прозореца към пътните знаци на магистралата.
— Карън, не мога да се върна. Съжалявам, че не разбираш, но решението вече е взето.
Жена му замълча. Когато продължи, гласът й беше задавен и той разбра, че още малко, и ще се разплаче.
— Съзнаваш ли какво ни причиняваш, Малкълм?
Ейнсли не отговори и чу прещракването на телефона.
Отчаян, той изключи клетъчния телефон. Припомни си колко пъти е разочаровал Карън, като поставяше служебните задължения пред семейния си живот. В мислите му се върнаха думите на жена му отпреди седмица: „Малкълм, животът ни просто не може да продължава така“. Отчаяно се надяваше да не е говорила сериозно.
В колата се спусна тишина и Хорхе благоразумно не я наруши. След доста време Ейнсли мрачно каза:
— На жена ми адски й харесва да е омъжена за ченге.
— Кофти, а? — предпазливо отвърна Хорхе.
— Не мога да разбера — кисело прибави Ейнсли. — В момента просто прецаквам ваканцията си, при това само за да си поговоря с някакъв убиец, който ще е мъртъв на сутринта. Мислиш ли, че един добър съпруг би постъпил така?
Хорхе сви рамене.
— Ти си ченге от „Убийства“. Просто си длъжен да правиш някои неща. Не можеш винаги да ги обясниш. — После добави: — Аз никога няма да се оженя.
Изведнъж кубинецът натисна до дупка газта, рязко зави, за да изпревари една от колите и пресече пътя на друга. Шофьорът на втората кола протестира с натискане на клаксона.
Ейнсли изрева:
— За Бога! Карай по-спокойно! — После се обърна на седалката си и махна на човека отзад, като се надяваше, че той ще приеме жеста му за извинение. Беше ядосан.
— Дойл трябва да умре тази нощ, а не ние.
— Съжалявам, сержант — ухили се Хорхе. — Скоростта ме увлече.
Ейнсли разбра, че Лио Нюболд е прав. Понякога Хорхе наистина караше като луд, но кубинският му чар си оставаше непокътнат. Привлекателността му очевидно правеше чудеса и с жените — поредица от красиви, изтънчени жени, които го придружаваха навсякъде и като че ли го обожаваха, а после внезапно и необяснимо бяха заменяни с други.
— С навалицата около теб защо ли ти е да се жениш? — рече Ейнсли.
— На моята възраст трябва да имам избор.
— Е, определено нямаш проблем. Ти си истински Ромео. Нали помниш вчера — даже Ърнестин не можа да устои на чара ти.
— Ърнестин е проститутка, сержант. Може да я очарова всеки, който има в задния си джоб портфейл.
— Аз имах в джоба си четирийсет и пет долара и тя не ми се сложи.
— Не. Ами, просто… не зная. Хората те уважават. Онези момичета биха се чувствали така, сякаш се предлагат на чичо си.
Ейнсли се усмихна и тихо рече:
— Вчера се справи добре, Хорхе. Накара ме да се гордея с теб.
И после се отпусна назад в седалката си…
Един възрастен турист, Вернер Нихаус, караше взет под наем кадилак, когато се загуби из лабиринта от номерирани улици на Маями — много от тях имаха и имена, а понякога и по две. Често се случваше някой да се заблуди, дори от местните жители. За съжаление обърканият немец попадна в обвеяния с лоша слава Оувъртаун, където го нападнаха, ограбиха и застреляха, а после изхвърлиха трупа му от автомобила, който нападателите откраднаха. Това беше ужасно и безсмислено убийство. Грабежът — вероятната цел — можеше спокойно да мине и без него.
Липсващият кадилак незабавно бе обявен за национално издирване.
Убийствата на чуждестранни туристи вече привличаха международното внимание и натискът за скоростно решаване на случая се усилваше — от страна на кмета, общинските служители и шефа на полицията. Макар че нищо не можеше да заличи лошата слава на Маями, един бърз арест бе в състояние да смекчи отрицателната реакция.