„Но защо?“ Ериан се обърка за миг преди значението на последните думи да я смрази. „Не я карай да страда, дърта вещице, иначе ще те убия със собствените си ръце, кълна се в боговете.“
„Лиана вече е безчувствена за болката. Тялото ѝ е твърде незряло, за да носи това, което бе пробудено. Опитахме се да я научим, да укрепим силата ѝ. Тя не може да понесе съзнанието на Единството.“
„Аз мога да я спася. Тинджата го е написал недвусмислено. Махни се и ме остави да направя каквото е нужно.“
„Сбъркал е, защото се е заблудил в тълкуването на признаците. Ти си тук, защото си майка на детето. И защото само ти си толкова свързана с нея, че Единството да се съхрани, щом Невинната не може да запази живота си. Ето какво правеше, когато отваряше съзнанието си за Единството. Надявах се, че разбираш.“
„Какво има да разбирам?“
„О, Ериан, отворихме ти пътя към съзнанието на Лиана не за да я спасиш...“
Хирад с мъка блокира удара, върхът на меча остави на дясната му буза драскотина като огледално отражение на онази, която вече кървеше на лявата. Метна се напред и изненада с пъргавината си дордовереца, който стреснато отскочи назад и вдигна оръжието странично пред тялото си, за да се предпази.
Зад него се тълпяха още мнозина, но Гарваните вече нямаше къде да отстъпват. Дензър и Илкар не можеха да направят нищо и без тяхната подкрепа умората налягаше варварина. До него Незнайния сумтеше при всяко движение. Още един от Закрилниците бе повален, Аеб и други двама - ранени, но дордоверците се редуваха пред вратата, когато позволяваха миг на затишие. Запазваха силите си и чакаха да изтощят докрай защитниците.
Хирад потърси пролука и замахна нагоре, войникът изви торса си назад и реши, че има сгоден случай. Налетя, но варваринът приклекна и вражеското острие разсече само въздуха над главата му. Хирад подскочи и докато дордоверецът още беше наведен, заби меча в гърба му и се дръпна. Пак се мъчеше да погледне над главите на първите, да преброи колко врагове оставаха. Твърде много, дяволите ги взели. Твърде много.
- Незнаен?
- Продължавай - отговори приятелят му въпреки накъсаното си дишане, но в гласа му напираше безнадеждност. - Не губи вяра.
Брадвата на Аеб се впи в нагръдната броня на войник, който отлетя към напиращите зад него. Поредният, който се изпречи срещу Хирад, загуби равновесие и варваринът не пропусна мига - разпори гърлото му и бликна кървав фонтан. Протегнаха се ръце, които незабавно издърпаха поваления назад, за да заеме друг мястото му.
Все някой трябваше да се откаже. Хирад, с изтръпващи ръце и огън в дробовете, се зарече, че няма да е той.
Дарик нямаше намерение да губи време. Озоваха се зад гърбовете на дордоверците, които нападаха неумолимо. Виждаше размахания меч на Хирад, но знаеше как би завършило сражението - със смъртта на неговите приятели.
- Отзови ги!
Вулдарок мълчеше.
- Рен, май трябва да привлечем вниманието им. Стреляй, докато благоволят да те забележат.
Елфидата въздъхна, опъна тетивата и прати стрелата в шията на войник, който се блъсна в гърбовете на скупчените отпред.
- Отзови ги! - повтори Дарик. Мечът натисна по-силно, сво бодната му ръка пак хвана стрелата в мишницата на Вулдарок. - Умрат ли приятелите ми, умираш и ти. Имаш думата ми.
Рен пусна тетивата още веднъж, свлече се втори войник и дордоверците в задните редици се обърнаха. Някои се хвърлиха към новата заплаха. Рен веднага сложи нова стрела на тетивата, лъкът се огъна. Дарик опря върха на меча в гушата на старшия маг и размаха ръка да ги отпъди.
- Твой ред е, дебелако - прошепна на Вулдарок. - Или всички ще живеем, или всички ще умрем. Избирай.
Хирад забеляза раздвижването в задните редици на враговете, но не виждаше каква е причината. Мнозина се отдръпнаха от вратата на кухнята и вместо да насърчават онези, които се сражаваха, виковете им прозвучаха стъписано. Натискът отслабна.
- Напред, Гарвани! - кресна варваринът и макар че само Незнайния беше до него, Закрилниците налетяха с тях.
Хирад стовари меча по ризницата на войник и му изкара въздуха от дробовете. Противникът не успя да завърти острието и след миг варваринът му разпори корема. Незнайния замахна над глава, издрънча шлем и жертвата се олюля, а брадвата на Аеб изсвири привично и отнесе гръкляна на трети дордоверец.
Отпред отекна кратък вик. На Хирад му се причу, че е заповед да прекратят атаката. Войниците наистина отстъпиха. Понечи да ги доближи отново, но го сепна гласът на Дарик: