7. Анална еротика и кастрационен комплекс
Моля читателят да си спомни, че получих тази история на детска невроза, така да се каже, като страничен продукт по време на анализа на заболяване, настъпило в зряла възраст. Трябваше да я съставя от още по-малките откъси, с които обикновено разполагаме при синтеза. Тази обикновено не толкова трудна работа има своята естествена граница там, където става въпрос за разполагане в плоскостта на описанието на образуванието, което има различна продължителност. Следователно трябва да се задоволя с това, да предложа отделните елементи, които читателят сам може да съедини в едно цяло. Както нееднократно бе подчертано, описаната натрапчива невроза възниква на почвата на садистично-аналната конституция. Но до този момент ставаше дума само за един главен фактор: за садизма и неговите превръщания. Това, което се отнася до аналната еротика, беше преднамерено оставено настрана. Сега е необходимо всичко да бъде съединено в едно цяло.
Аналитиците отдавна вече са стигнали до заключението, че многочислените нагони, обединени в понятието анална еротика, имат необикновено, неподдаващо се на достатъчно висока оценка значение за целия строеж на сексуалния живот и душевната дейност. А също така и че една от най-важните прояви на преобразуваната еротика от този източник се проявява в отношението към парите. В продължение на целия живот този ценен материал привлича към себе си психическия интерес, насочен първоначално към изпражненията — продукт на аналната зона. Свикнали сме да обясняваме интереса към парите с екскременталната наслада, тъй като по природата си той е либидинозен и нерационален, и да искаме от нормалния човек да бъде в отношенията си към парите безусловно свободен от либидинозни влияния и да се ръководи от реални съображения.
По време на по-късното му заболяване отношението към парите при нашия пациент беше нарушено особено отчетливо и това имаше доста голямо значение за неговата самостоятелност и жизнена пригодност. Благодарение на наследството, получено от бащата и от чичото, той стана много богат и очевидно придаваше голямо значение на това, да минава за богат. Много се огорчаваше, когато го подценяваха в това отношение. Но той не знаеше колко пари има, колко е загубил и колко му остават, трудно беше да се каже дали е скъперник или разточителен. Той се държеше ту така, ту иначе, но никога поведението му не демонстрираше преднамерена последователност. Съдейки по някои странни черти, които ще спомена по-долу, можеше да се сметне, че той е патологичен скъперник, който в богатството вижда най-голямото предимство на своята личност и пред лицето на паричните интереси не взима под внимание каквито и да било интереси на чувствата. Другите хора обаче той преценяваше не по богатството им и в много от случаите се проявяваше като скромен, състрадателен и винаги готов да помогне човек. Той не можеше съзнателно да се разпорежда с парите. За него те имаха някакво друго значение.
Вече споменах, че много подозрителен ми изглеждаше начинът, по който се утешаваше за гибелта на сестра си, която през последните години бе станала негов най-добър приятел, а именно — с помощта на съображението, че сега той няма да дели с нея наследството на родителите си. Може би още по-странно беше онова спокойствие, с което той разказваше за това, сякаш изобщо не разбираше безчувствеността, която признаваше по този начин. Анализът го реабилитира, като показа, че болката за сестра му е била подложена на изместване, но тогава пък стана съвсем неясно защо в забогатяването той искаше да намери замяна на сестрата.