Горящият край на цигарата изгори пръстите му. Той задържа дима в дробовете си колкото можа, после издиша и се загледа във фигурките, които се очертаха в светлинния лъч над леглото. Дишането на момичето стана неравномерно и той се обърна към нея, за да разбере причината. Тя се мръщеше и стенеше тихо, като дете, което сънува кошмар. После, без да се събуди, се обърна към него. Едната ѝ ръка беше свита под голите гърди, дланта на другата беше пъхнала под бузата си. „Коя, по дяволите, си ти?“, попита той кисело на себе си, но все пак се наведе към нея и я целуна. Погали късата ѝ коса, извивката от талията към бедрата, ясно очертана на светлината от банята. В тази нежна извивка имаше повече красота, отколкото в която и да било картина, мелодия, скулптура или поема. Той се наведе по-ниско, притисна нос в шията ѝ и в същия миг собственият му пулс рязко се ускори, събуждайки тялото му. „Спокойно, повтаряше си той. Не се паникьосвай. Изчакай“. Само че не беше сигурен колко дълго ще продължи това състояние, затова изгаси цигарата и се притисна по-силно към момичето. Тялото му продължаваше да реагира напълно задоволително. Тогава разтвори краката ѝ, и най-сетне, все още невярващ, потъна в рая — раят беше влажен и ухаеше на мед и мляко. Тя се раздвижи сънливо и го прегърна, но все още не се беше събудила напълно. Той целуваше устните и шията ѝ. Тя простена тихичко и движенията на бедрата ѝ уловиха неговия ритъм. Когато той достигна до сърцевината на нейното и своето тяло, проправяйки си с лекота път към онова дълбоко скрито в спомените му място, тя отвори очи и го погледна, учудена и щастлива. Под дългите ѝ, влажни мигли играеха зеленикави отблясъци. Обичам те, Корсо. Обичамтеобичамтеобичамтеобичамте. Той си прехапа езика, за да не изтърси нещо също толкова глупаво. Наблюдаваше се отстрани, учуден и невярващ, и не можеше да се познае. Беше внимателен, изчакваше движенията, влизаше в ритъма ѝ, предусещаше желанията и откриваше тайните ключове към това нежно, но силно тяло, което се беше вплело в неговото. Продължиха така около час. После той я попита има ли опасност от забременяване, но тя му каза да не се безпокои, и че всичко било под контрол. А той скъта спомена дълбоко в себе си, близо до сърцето.
***
Събуди се на зазоряване. Тя продължаваше да спи, притисната плътно към него. Известно време той лежа неподвижно, за да не я разбуди. Наложи си да не мисли нито за това, което се беше случило, нито за това, което би могло да се случи. Затвори очи и се отпусна, наслаждавайки се на моментния покой. Чувстваше дъха ѝ върху кожата си. Айрин Адлър, „Бейкър Стрийт“ 221 Б. Влюбеният Дявол. Нежният силует в мъглата, изправил се срещу Рошфор. Синьото палто, което летеше разтворено надолу към кея. Сянката на Корсо, отразена в очите ѝ. Тя спеше, спокойна и отпусната, потънала в забравата на съня. Корсо все така не съумяваше да намери някаква връзка между отделните събития. Но в този момент логиката никак не го интересуваше. Беше изпълнен с лениво задоволство. Плъзна ръка между топлите ѝ бедра. Поне голото ѝ тяло беше съвсем реално и осезаемо.