Малко по-късно той стана предпазливо и тръгна към банята. В огледалото видя, че все още има следи от засъхнала кръв по лицето си. Освен това, за спомен от сблъсъка с Рошфор и каменните стъпала на кея, имаше голяма синина на лявото си рамо и друга, пресичаща напряко ребрата му. Синините боляха, когато ги натиснеше. Изми се набързо и отиде да си намери цигара. Докато ровеше из джобовете на палтото си, откри бележката, която му беше дал Грубер.
Наруга се под нос за разсеяността, но сега вече не можеше да се направи нищо. Отвори плика и се върна в банята, за да прочете бележката на светло. Тя беше кратка и съдържанието ѝ — две имена, един адрес и един телефонен номер — го накара да се захили злобно. Хвърли поглед в огледалото. Косата му беше сплъстена, а трябваше и да се избръсне. Сложи си очилата, като че ли се въоръжаваше — един зъл вълк, който тръгва на лов. Взе тихичко дрехите и платнената торба и погледна за последен път спящото момиче. Все пак не беше изключено да му предстои един приятен ден. На Бъкингам и миледи щеше да им приседне закуската.
* * *
Хотел „Крийон“ определено не беше по джоба на Флавио Ла Понте. Сигурно вдовицата на Енрике Тайлефер плащаше сметката. Така размишляваше Корсо, докато плащаше на таксито, прекосяваше облицованото с мрамор фоайе и изкачваше стълбите, на път към стая номер 206. На вратата висеше табелка с надпис „Моля, не безпокойте!“, и когато почука силно три пъти, отвътре не се чу никакво раздвижване. „Три пъти бе пронизана плътта на звяра, и едва тогава перките на Белия кит утихнаха.“ Братството на харпунджиите от Нантъкет щеше да бъде разпуснато всеки момент. Корсо сам не знаеше дали съжалява или не. На времето двамата с Ла Понте бяха съчинили алтернативна версия на „Моби Дик“. В техния вариант Ишмаел написва историята, поставя я в запечатан ковчег и се удавя заедно с останалата част от екипажа на „Пекод“. Оживява единствено Куийкуег — дивият харпунджия без интелектуални претенции. След време той се научава да чете. Един ден прочита писанията на своя приятел и установява, че разказът на Ишмаел и собствените му спомени категорично се разминават. Затова написва своя версия на историята за Белия кит. Романът започва с изречението „Наричайте ме Куийкуег“ и е озаглавен „Китът“. От гледна точна на харпунджията Ишмаел е един учен педант, който раздува съвсем неоснователно историята. Моби Дик няма никаква вина, той си е кит като всички останали. Това е просто историята на един некомпетентен капитан, който търси лично отмъщение, вместо да се заеме с преките си задължения — да пълни бъчви с китова мас. „Какво значение има кой му е откъснал крака?“ — пита Куийкуег. Корсо си спомняше ясно сцената в бара на Макарова. Мъжкараната Макарова, с присъщата си северняшка въздържаност, слушаше внимателно обясненията на Флавио Ла Понте как е бил запечатан ковчега, докато Зизи, от другата страна на тезгяха, гледаше ревниво ту към единия, ту към другия. По онова време, ако Корсо набереше домашния си телефон, отговаряше Никон — той винаги си я представяше как излиза от банята, с ръце, мокри от проявителя. Точно това стана онази вечер, когато написаха новата версия на „Моби Дик“. Накрая всички се озоваха в дома на Корсо, изпиха още кой знае колко бутилки, и гледаха на видео някакъв филм на Джон Хюстън. Пиха наздравица за стария Мелвил, когато корабът „Рейчъл“ кръстосващ моретата за изгубените си деца, най-сетне успя да открие едно сираче.
Така беше тогава. Но сега, застанал пред вратата на стая номер 206, Корсо чувстваше как у него се надига гневът на човек, който се кани да представи някому доказателствата за неговото предателство. Може би защото дълбоко в себе си беше убеден, че в политиката, бизнеса и секса измамата е само въпрос на време. Като изключим политиката, приятелят му Ла Понте беше дошъл в Париж или заради бизнеса, или заради секса — още не му беше ясно за кое от двете. Може би и заради двете, защото дори Корсо с присъщия си цинизъм не можеше да си представи, че Ла Понте ще се накисне така само заради едните пари. Спомни си кратката интермедия с Лиана Тайлефер в собствения му апартамент — помнеше ясно красивата и чувствена вдовица с широките бедра и гладката, бяла кожа — същинска Ким Новак в ролята на фатална жена. Повдигна вежди — приятелството включваше и такива подробности. Можеше да разбере подбудите на Ла Понте. Може би заради това, когато Ла Понте най-сетне отвори вратата, по лицето на Корсо не бе изписана враждебност. Ла Понте беше бос, по пижама. Едва успя да отвори уста и юмрукът на Корсо го запрати в отсрещния ъгъл на стаята.