— Кучка такава! Тръгнала си е, без да плати.
— Пада ти се.
— Ще я убия със собствените си ръце, кълна ти се.
Хотелът беше извънредно скъп — затова и Ла Понте беше толкова възмутен от двуличието на вдовицата. Вече започваше да си изяснява какво се беше случило, и беше мрачен като капитан Ахав, замислящ отмъщението си. Взеха такси и Корсо даде на шофьора адреса на баронеса фон Унгерн. По пътя разказа на Ла Понте останалата част от историята — влакът, момичето, Синтра, Париж, трите екземпляра на „Деветте порти“, смъртта на Фаргаш, случката край реката... Ла Понте го слушаше и кимаше — първоначално не искаше да вярва, после започна да добива все по-зашеметен вид.
— Топлил съм змия в пазвата си — простена той накрая и потръпна.
Корсо беше в лошо настроение и отбеляза, че усойниците рядко хапят кретени. Ла Понте се позамисли, но не се засегна.
— Тя е много енергична жена — каза той. — А, какво тяло има!
Въпреки раздразнението от сериозното нарушение на спестяванията му, очите му блеснаха похотливо и той погали брадата си.
—Какво тяло! — повтори той с глуповата усмивка.
Корсо гледаше през прозореца на таксито.
— Същото е казал и Бъкингамският херцог.
— Какъв Бъкингамски херцог?
— От „Тримата мускетари“. След случая с диамантения накит Ришельо възлага на миледи да убие Бъкингам. Но херцогът е предупреден и урежда да я затворят, когато тя пристига в Англия. Но тя успява да прелъсти офицера, комуто е възложено да я пази — Фелтън, същият идиот като теб, но с фанатичен, пуритански уклон. Успява да го убеди да избягат заедно, и между другото да прескочи и да убие херцога.
— Не си спомням този епизод. Какво става после с Фелтън?
— Убива херцога и после го екзекутират. Само дето не знам дали заради убийството или заради явната му глупост.
— Поне не му се е наложило да плати хотелската сметка.
Колата тъкмо минаваше по Ке дьо Конти, близо до мястото на предпоследната среща на Корсо с Рошфор. Изведнъж Ла Понте се сети за нещо.
— Нямаше ли миледи някакъв белег на рамото?
Корсо кимна. Минаваха покрай каменните стълби, по които се беше търкалял снощи.
— Да — отвърна той. — Жигосана от палача с нажежено желязо. Така се белязвали престъпниците. Била е белязана, още когато се омъжила за Атос. Д’Артанян успява да види белега, когато спи с нея, и това едва не му струва живота.
— Странно. Лиана също е белязана, знаеш ли?
— На рамото ли?
— Не, на бедрото. Има малка татуировка — много красива, с формата на хералдически цвят на лилия.
— Не ти вярвам.
— Кълна ти се.
Корсо не помнеше да е виждал татуировка, но и надали би могъл да забележи нещо такова по време на кратката схватка с Лиана Тайлефер в собствения си дом. Струваше му се, че това се е случило преди години. Тъй или иначе, нещата излизаха от контрол. Тук не ставаше дума за никакви съвпадения. Всичко беше част от предварително изготвен план, прекалено сложен и опасен, за да бъдат пренебрегнати изпълненията на Лиана Тайлефер и помощниците ѝ като обикновена пародия. Това беше сюжет с всички класически съставки на жанра и някой — някое Сиво преосвещенство — стоеше в сянка и дърпаше конците. Корсо напипа бележката от Ришельо в джоба си. Това наистина беше прекалено. И все пак разгадката на мистерията сигурно се криеше точно в странния ѝ, литературен облик. Корсо си припомни, че някъде беше чел нещо подобно — при Едгар Алан По или Конан Дойл: „Мистерията изглежда необяснима по същите причини, които водят до разрешаването ѝ: пресилените, претрупани обстоятелства.“
— Все още не мога да разбера дали всичко не е обикновен номер или наистина става дума за внимателно съставен план — каза той на глас.
Ла Понте нервно въртеше пръст в една дупка на тапицерията.
— Каквото и да е, не ми харесва. — Той шепнеше, въпреки че стъклото между тях и шофьора беше спуснато. — Надявам се, че знаеш какво правиш.
— Работата е там, че не съм съвсем сигурен.
— Защо не отидем в полицията?
— И какво предлагаш да им кажем? Че миледи и Рошфор, агентите на кардинала, са ни откраднали една глава от „Тримата мускетари“ и книга, с която може да се призовава Луцифер? Че дяволът се е влюбил в мен и се е въплътил в двайсетгодишно момиче, което сега изпълнява ролята на мой телохранител? Ти какво би направил, ако си например инспектор Мегре и аз се появя и ти надрънкам всичко това?
— Ще реша, че си пиян.
— Именно.
— Ами Варо Борха?
— Това е друго нещо — Корсо простена неспокойно. — Направо не ми се мисли. Когато разбере, че съм изгубил книгата му...