Тримата седяха на терасата на едно кафе срещу Сен Жермен дьо Пре. Ла Понте наваксваше прекъснатата си закуска в „Крийон“. Момичето продължаваше да се държи резервирано. Пиеше оранжада със сламка и слушаше мълчаливо. Пред нея на масата лежеше разтворена „Тримата мускетари“. Тя четеше разсеяно, от време на време прелистваше по някоя страница, после вдигаше глава и се заслушваше в разговора им. Що се отнася до Корсо, преживените събития бяха свили стомаха му на топка и той не можеше да сложи нищо в уста.
— Прилично — отвърна той на Ла Понте. Беше се облегнал на стола си с ръце в джобовете и гледаше замислено към отсрещната църковна камбанария. — Все пак не е изключено оригиналното издание, това, което е било изгорено от Светата инквизиция, също да се е състояло от три отделни екземпляра с разлики в илюстрациите, така че само познавачите, тоест посветените, да бъдат в състояние да комбинират правилно трите книги. — Той повдигна вежди, после се намръщи уморено. — Това никога няма да узнаем.
— Кой казва, че необходимите екземпляри са само три? Може Торча да е отпечатал четири, пет, девет различни версии.
— В такъв случай всичко е напразно. Съществуват само три познати копия.
— И тъй, някой иска да сглоби наново оригиналното издание. Затова събира на едно място истинските гравюри... — Ла Понте продължи да говори с пълна уста. Ядеше със завиден апетит. — При това този някой пет пари не дава за пазарната стойност на книгата. Щом се добере до илюстрациите, унищожава останалата част от екземпляра. И убива собственика. Виктор Фаргаш в Синтра. Баронеса Унгерн тук, в Париж. И Варо Борха в Толедо... — Той погледна разочаровано към Корсо. — Тази хипотеза не върши работа. Варо Борха е още жив.
— Неговият екземпляр е у мен. Поне беше у мен. А мен със сигурност се опитаха да ме пречукат — първо снощи, после днес сутринта.
Ла Понте не беше убеден.
— Ако толкова са искали да те пречукат, защо Рошфор не те довърши?
— Не знам — Корсо сви рамене. И той си беше задавал този въпрос. — На два пъти имаше тази възможност, но не го направи... Що се отнася до твърдението ти, че Варо Борха е още жив, не знам какво да мисля. Когато звъня у тях, никой не отговаря.
— Това го превръща в потенциален труп — или в потенциален заподозрян.
— Варо Борха си е заподозрян по начало, защото той разполага със средствата, необходими да се организира целият този театър. — Той посочи към момичето. Тя четеше и сякаш не чуваше какво говорят. — Сигурен съм, че тя би могла да ни обясни едно-друго, ако иска.
— А тя не иска, така ли?
— Не.
— Ами тогава предай я в полицията. Когато става дума за убийства, нежеланието ѝ има определено наименование: съучастничество.
— Как точно да я предам? Аз самият съм забъркан до гуша в тази каша, Флавио. А също и ти.
Момичето спря да чете, но не каза нещо, само отпи от оранжадата си. Очите ѝ се местеха от Корсо към Ла Понте и обратно, като че ли ги преценяваха. Накрая погледът ѝ се спря на Корсо.
— Имаш ли и ѝ доверие? — попита Ла Понте.
— Зависи за какво. Снощи ме спаси от Рошфор, при това се справи много добре.
Ла Понте се намръщи озадачено и се зазяпа в момичето. Сигурно се опитваше да си я представи в ролята на бодигард. Най-вероятно се опитваше да разбере и докъде са стигнали отношенията между нея и Корсо. Корсо го видя как поглажда брадата си и хвърля поглед на познавач към определени части на тялото ѝ, доколкото се виждаха под разкопчаното палто. Колкото и да я подозираше, нямаше съмнение как би постъпил, ако момичето му дадеше аванс. Дори в сегашното си положение бившият председател на Братството на харпунджиите от Нантъкет вярваше в завръщането към утробата. Която и да е утроба.
— Прекалено е хубава — поклати глава Ла Понте. — И прекалено млада. Прекалено млада за теб, искам да кажа.
Корсо се усмихна.
— Ще се учудиш, ако ти кажа колко зряла може да бъде понякога.
Ла Понте зацъка с език в израз на съмнение.
— Такива момичета не падат просто ей така, от небето.
Момичето продължаваше да следи мълчаливо разговора им. Сега се усмихна за първи път през този ден, като че ли беше чула хубава шега.
— Дрънкаш прекалено много, Флавио Еди-кой си — обърна се тя към ла Понте, който примигна уплашено. Тя се ухили като малка пакостница. — Не е твоя работа да се интересуваш какви са моите отношения с Корсо.