— Така ли? Тогава да те пази по-добре. Къде беше, когато Рошфор ти отмъкна торбата?
— Ти нали беше там.
— Това е друго. Аз съм един страхлив книжар. Миролюбив. Пълна противоположност на това, което си представяш под думите „човек на действието“. Ако участвам в конкурс за страхливци, убеден съм, че ще ме дисквалифицират, защото съм прекалено страхлив.
Корсо изобщо не го чуваше. Току-що беше направил едно откритие. Сянката на църковната камбанария падаше на земята, съвсем близо до тях. Широкият, тъмен силует постепенно се отдръпваше все повече от слънцето. Сянката на кръста, който се извисяваше на самия му връх, падаше близо до краката на момичето — близо, но малко встрани. Сянката на кръста се държеше на разумно разстояние от нея.
* * *
Обади се в Лисабон от една поща, за да разбере как върви следствието по смъртта на Виктор Фаргаш. Новините не бяха окуражаващи. Пинто беше видял заключението от аутопсията: смъртта беше причинена от насилствено държане под вода в езерцето. Полицията в Синтра беше на мнение, че мотивът за убийството е бил обир. Извършител или извършители — неизвестни. Добрата новина беше, че засега никому не бе хрумнало да свърже Корсо с убийството. Пинто добави, че е пуснал описанието на мъжа с белега за издирване — за всеки случай. Корсо му каза да забрави Рошфор — птичката беше излетяла.
Струваше му се, че е невъзможно положението да се влоши повече. Но към обяд възникнаха нови усложнения. Още когато влязоха във фоайето на хотела с Ла Понте и момичето, Корсо усети, че нещо не е наред. Грубер стоеше на рецепцията. Под обичайното невъзмутимо изражение на лицето му се криеше предупреждение. Когато наближиха, Корсо видя как портиерът се обръща небрежно към мястото, където висеше ключът от неговата стая, и подръпва едва зебележимо ревера си с жест, който има едно и също значение по цял свят.
— Не спирайте — каза Корсо на другите двама.
Почти му се наложи да влачи след себе си учудения Ла Понте. Момичето тръгна пред тях по тесния коридор, който водеше към ресторанта и бара. Ресторантът имаше втори вход, който излизаше на Плас дю Пале Роаял. Хвърляйки поглед назад, Корсо видя, че Грубер поставя ръка върху телефонната слушалка.
Когато излязоха навън, Ла Понте се озърна притеснено.
— Какво става?
— Полиция — обясни Корсо. — В стаята ми.
— Откъде разбра?
Момичето не задаваше никакви въпроси. Тя просто гледаше Корсо, очаквайки инструкции. Той извади плика, който бе получил от Грубер предната вечер, извади от него бележката, в която бе написано къде бяха отседнали Лиана Тайлефер и Ла Понте, и я подмени с една банкнота от петстотин франка. Пипаше бавно, за да не забележат другите двама, че ръцете му треперят. Запечата плика, задраска собственото си име, написано отгоре, и написа името на Грубер, после подаде плика на момичето.
— Дай това на някой от келнерите в ресторанта — дланите му бяха мокри от пот. Той ги избърса в джобовете си. После посочи телефонната кабина от другата страна на площада. — Ще те чакам там.
— Ами аз? — попита Ла Понте.
Колкото и тежко да беше положението му, Корсо едва не се разсмя.
— Ти можеш да правиш, каквото искаш. Но си мисля, че ще е най-добре да минеш в нелегалност.
Той пресече площада, без да обръща внимание на движението. Вървеше към телефонната кабина, без да се обръща, за да провери дали Ла Понте го следва. Когато затвори вратата ѝ след себе си и пъхна картата в процепа, го видя, застанал на няколко метра от кабината, да се озърта безпомощно и тревожно.
Корсо набра номера на хотела и поиска да го свържат с рецепцията.
— Какво става, Грубер?
— Дойдоха двама полицаи, господин Корсо — отвърна тихо бившият офицер от СС-частите. — Още са горе, в стаята ви.
— Дадоха ли някакво обяснение?
— Не. Поискаха да им кажа на коя дата сте се регистрирал и попитаха дали знам какво сте правил до два часа сутринта. Казах, че не знам, и ги прехвърлих на колегата, който беше нощна смяна. Поискаха и да ви опиша, защото не знаеха как изглеждате. Обещах им да им се обадя веднага, щом се върнете. Сега смятам да им позвъня.
— Какво ще им кажеш?
— Истината, разбира се. Че сте влязъл за минута във фоайето и веднага сте излязъл отново. Че ви е съпровождал някакъв мъж с брада. Що се отнася до младата дама, не попитаха за нея, затова не намерих за нужно да я споменавам.
— Благодаря, Грубер — Корсо помълча и добави с усмивка. — Невинен съм.
— Разбира се, че сте невинен, господин Корсо. Всички гости на хотела са невинни — чу се шум от късане на хартия. — А, току-що ми предадоха един плик от вас.
— До скоро, Грубер. Задръж стаята ми за два дни. Надявам се да се върна, за да си прибера вещите. Ако има някакъв проблем, тегли колкото ти трябва от кредитната ми карта. Още веднъж благодаря.