— Надявам се, нямате намерение да я изнасилвате — разнесе се гласът на момичето.
Тя седеше на перваза на прозореца, все още с нахлупена качулка, и наблюдаваше сцената. Лиана Тайлефер беше престанала да се съпротивлява и лежеше напълно неподвижна. Корсо продължаваше да лежи върху нея, а Ла Понте държеше здраво едната ѝ ръка и единия ѝ крак.
— Свине — каза миледи ясно и отчетливо.
— Курва — изръмжа Ла Понте, все още задъхан от битката.
След размяната на учтивости всички се поуспокоиха. Убедени, че вдовицата не може да избяга, те я оставиха да седне. Тя хвърляше отровни погледи към Корсо и Ла Понте, докато разтриваше китките си. Корсо се беше изправил между нея и вратата. Момичето продължаваше да стои при затворения вече прозорец. Беше смъкнала качулката си и разглеждаше любопитно Лиана Тайлефер. Ла Понте, след като избърса косата и брадата си с покривката на леглото, се зае да събира разпилените из стаята страници на ръкописа.
— Налага се да си поговорим — каза Корсо. — Като разумни хора.
Лиана Тайлефер се озъби.
— Няма за какво да разговарям с вас.
— Грешите, прекрасна госпожо. Сега, когато ви спипахме, нямам никакви задръжки да се явя в полицията. Налага се или да говорите сега, или да обясните някои неща на тях. Изборът е ваш.
Тя се намръщи. Оглеждаше се като пленено животно, което търси изход от клопката.
— Внимавай — каза Ла Понте. — Намислила е нещо.
Погледът ѝ пронизваше като кама. Корсо изкриви иронично уста.
— Лиана Тайлефер — произнесе той иронично. — Или може би трябва да ви наричаме Ан дьо Бюей, графиня дьо Ла Фер, известна също като Шарлота Бексън, и лейди де Уинтър, баронеса Шефилд? Вие имате обичая да мамите съпрузите и любовниците си. Убийца, отровителка, и таен агент на кардинал Ришельо. Най-добре позната под прозвището — той направи театрална пауза — „Миледи“.
Млъкна, защото се препъна в дръжката на собствената си торба, която се подаваше изпод леглото. Издърпа я, без да изпуска от очи Лиана Тайлефер. Беше ясно, че тя ще се опита да избяга при първа възможност. Корсо провери съдържанието на торбата. Облекчената му въздишка накара всички, включително и Лиана Тайлефер, да го изгледат учудено. „Деветте порти“ на Варо Борха си беше там, непокътната.
— Бинго — обяви той и вдигна книгата така, че да я видят всички. Ла Понте доби тържествуващ вид, като Куийкуег, чийто харпун току-що е пронизал кита. Корсо прибра отново книгата. Вятърът продължаваше да вие край прозореца, до който се бе изправило момичето. От време на време силуетът ѝ се очертаваше от поредната светкавица, последвана от глухия грохот на гръмотевицата, от който стъклата почваха да вибрират.
— Подходящо време — отбеляза той. — Както виждате, миледи, не искахме да пропуснем уговорената среща... Тук сме, за да се изпълни правосъдието.
— Всички заедно, през нощта, като страхливци — тя почти изплю думите. — Също както са постъпили с онази, другата миледи. Липсва само лилският палач.
— И на него ще му дойде времето — каза Ла Понте.
Жената постепенно възвръщаше самоувереността си. Това, че сама заговори за палач, явно никак не я беше стреснало. Тя изгледа предизвикателно Ла Понте.
— Забелязвам, че всички сте се вживяли в съответните си роли — допълни тя.
— Това не би трябвало да ви учудва — отвърна Корсо. — Вие и вашите съучастници се погрижихте да го постигнете. — Лицето му се изкриви в невесела и безжалостна вълча усмивка. — Всички се забавлявахме чудесно.
Жената сви устни и плъзна един кървавочервен нокът по покривката на леглото. Корсо го проследи с очи и потръпна при мисълта колко близо бяха ноктите ѝ до лицето му, докато се боричкаха.
— Нямате право да постъпвате така — каза тя. — Вие сте натрапници.
— Грешите. И ние сме част от играта, също като вас.
— Но не познавате правилата.
— И тук сгрешихте, миледи. Самият факт, че сме тук, доказва обратното. — Корсо взе очилата си от нощното шкафче, постави ги на носа си и ги побутна с пръст, за да ги нагласи. — Това беше най-трудното — да приемем естеството на играта. Да приемем измислицата, да навлезем в историята и да следваме логиката на писания текст, не тази на действителния свят... После вече беше лесно. В действителния живот много неща стават случайно, но в измисления сюжет почти всичко е преднамерено.
Червеният нокът на Лиана Тайлефер се закова на едно място.
— Искате да кажете, в романите?