Выбрать главу

Светкавица озари внезапно с безмилостната си светлина разкривеното ѝ лице — нежната бяла кожа на шията, очите ѝ, в които се отразяваше трагичната сцена, описвана от нея така живо, сякаш сама я бе преживяла. Стъклата на прозореца отново потръпнаха под грохота на гръмотевицата.

— Копелета — измърмори вдовицата почти на себе си и Корсо не можа да разбере дали има предвид него и спътниците му или д’Артанян и неговите приятели.

Момичето порови в раницата си и извади „Тримата мускетари“. Като безучастен наблюдател тя се зае да търси определена страница. Когато я намери, остави безмълвно отворената книга на леглото. Беше точно гравюрата, описана от Лиана Тайлефер.

— Victa iacet Virtus — каза Корсо, потръпвайки от явната прилика между тази сцена и осмата илюстрация на „Деветте порти“.

Жената като че ли се успокои при вида на гравюрата. Студена и невъзмутима както обикновено, тя повдигна вежди.

— Така е — кимна тя. — Не можете да твърдите, че д’Артанян символизира добродетелта. Той е най-обикновен опортюнист. И само не се опитвайте да ми говорите за качествата му на прелъстител. В хода на цялото повествование успява да покори общо три жени, две от които чрез измама. Голямата му любов е някаква малка буржоазка с големи крака, прислужница на кралицата. Другата е английска прислужница, от която той се възползва най-безсрамно. — Смехът на Лиана Тайлефер прозвуча оскърбително. — Ами любовният му живот в „Двадесет години по-късно“? Живее със съдържателката на странноприемницата, за да си спести наема... Ама че завоевания! Прислужнички, ханджийки, камериерки!

— Но д’Артанян успява да прелъсти миледи — отбеляза Корсо със злорадство.

В очите на Лиана Тайлефер проблесна ярост. Ако погледите можеха да убиват, Корсо незабавно щеше да рухне мъртъв в краката ѝ.

— Той не я прелъстява — каза вдовицата. — Копелето се намъква в леглото ѝ с измама, представяйки се за друг мъж. — Тонът ѝ стана отново равен. — Съвсем във ваш стил.

Ла Понте следеше внимателно разговора. Човек можеше да проследи едва ли не с просто око как работи мозъкът му. Сега книжарят се намръщи.

— Да не искаш да кажеш, че ти и той...

Обърна се към момичето за помощ. Очевидно винаги той разбираше последен какво става. Но тя не реагира. Продължи да наблюдава безразлично събитията, които се развиваха пред нея.

— Аз съм идиот — заключи Ла Понте. Отиде при прозореца и се зае да блъска главата си в рамката.

Лиана Тайлефер го изгледа презрително, после се обърна към Корсо.

— Налагаше ли се да водите и него?

Ла Понте продължаваше да повтаря упорито „Аз съм идиот“ и да си блъска главата в прозореца.

— Мислеше се за Атос — поясни Корсо.

— По-скоро Арамис. Потаен и самовлюбен. Знаете ли, че съзерцава собствената си сянка на стената, докато се люби?

— Не е вярно.

— Уверявам ви, така е.

Ла Понте забрави за прозореца.

— Отклоняваме се от темата — заяви той, зачервен до корена на косите си.

— Вярно — каза Корсо. — Говорехме за добродетелта, миледи. Вие ни изнасяхте лекция по въпроса, с нагледни примери от живота на д’Артанян и приятелите му.

— А защо не? Защо някакви си фукльовци, които се възползват от жените, не се притесняват да получават пари от тях и само се чудят как да преуспеят и да забогатеят, да са по-добродетелни от миледи, която е смела и интелигентна, сама е решила да работи за Ришельо и му служи вярно, и дори рискува живота си, за да изпълни това, което ѝ се възлага?

— И убива от негово име.

— Както сам казахте преди малко — такава е вътрешната логика на повествованието.

— Вътрешна логика ли? Зависи от гледната точка. Убийството на съпруга ви не е събитие от роман. Смъртта му си е съвсем истинска.

— Вие сте луд, Корсо. Никой не е убивал Енрике. Той се обеси сам.

— Предполагам, че и Виктор Фаргаш се е удавил по собствено желание? И баронеса Унгерн е забравила включена микровълновата печка, така ли?

Лиана Тайлефер се обърна към Ла Понте и момичето, сякаш очаквайки някой от тях да потвърди казаното току-що. За първи път, откак тримата бяха влезли през прозореца, вдовицата изглеждаше объркана.

— За какво говорите?

— За деветте истински гравюри — каза Корсо — за гравюрите от „Деветте порти от царството на сенките“.