Надявах се, че думите ми ще заинтригуват Корсо, но той поклати глава като гладиатор, който отказва да приеме предизвикателството на противника си.
— Зарежете литературната лекция. Да се върнем към клуба „Дюма“ — каза той нетърпеливо, — и към тази вездесъща глава от оригиналния ръкопис... Къде са останалите глави?
— Там, вътре — посочих към залата. — Структурата на нашия клуб се основава на шестдесет и седемте глави на ръкописа — максималният брой членове е шестдесет и седем, като всеки става притежател на една глава, която е неговият регистриран дял в дружеството. Главите са разпределени по списък и промяната в членския състав се осъществява само при изричното съгласие на управителния съвет, на който аз съм председател. Всеки кандидат бива проучен обстойно, преди да бъде приет.
— Как става прехвърлянето на дялове?
— Дялове не се преотстъпват при никакви обстоятелства. Ако някой от членовете умре или пожелае да напусне клуба, главата се връща при нас. После управителният съвет я прехвърля на нов избраник. Нито един от членовете няма право да разполага свободно с главата, която е негов дял.
— Това ли се опита да направи Енрике Тайлефер?
— Донякъде. Той беше идеален кандидат и съвестен член на клуба „Дюма“ до момента, в който се опита да наруши правилата.
Корсо допи джина си. Постави празната чаша на покритата с мъх балюстрада и помълча, загледан в осветената зала. После поклати глава.
— Това не може да бъде причина за убийство — каза той тихо, сякаш на себе си. — Не мога да повярвам, че всички тези хора... — Той ме загледа упорито. — Всички те са известни, уважавани личности. Никой от тях не би допуснал да бъде замесен в такава история.
Едва подтиснах нетърпението си.
— Раздувате излишно нещата... Известно време Енрике и аз бяхме приятели. Споделяхме страстта си към този вид литература, въпреки че неговите литературни вкусове не се равняваха на ентусиазма му. Но е факт, че успехът му като издател на готварски книги му осигури време и пари, които да посвещава на хобито си. Ако трябва да бъдем честни, Енрике наистина заслужаваше да бъде член на клуба „Дюма“. Затова и го препоръчах на управителния съвет. Както вече казах, имахме общи пристрастия, макар вкусовете ни да бяха различни.
— Доколкото си спомням, споделяли сте не само пристрастия.
Саркастичната усмивка отново се беше появила на лицето на Корсо, което започна леко да ме дразни.
— Бих могъл да ви кажа, че това не е ваша работа — отвърнах аз. — Но ми се иска да обясня как стояха нещата. Лиана винаги е била не само красива, но и необикновена жена. Започнала е да чете като съвсем малко дете. Знаете ли, че си е татуирала цвят на лилия на бедрото, когато била на шестнайсет години? Не на рамото като идола ѝ, миледи де Уинтър, за да не разберат родителите ѝ и монахините в интерната, където е учила. Какво ще кажете за това?
— Много вълнуващо.
— Нямате вид на много развълнуван. Но ви уверявам, тя наистина е забележителна личност. Истината е, че... ами отношенията ни станаха интимни. Нали си спомняте, преди време споменах онова духовно наследство, загубеният рай на детството. Наследството на Лиана е „Тримата мускетари“. Била е очарована от света, описан на страниците на тази книга. Решила да се омъжи за Енрике, когато се запознали на някакъв прием и прекарали цялата вечер, обменяйки цитати от романа. По това време той вече бил заможен издател.
— Явно любов от пръв поглед — каза Корсо.
— Не разбирам защо го казвате с такъв тон. Оженили се, подтиквани от съвсем искрени чувства. Работата е там, че с времето Енрике можеше да стане много досаден, дори за такъв търпелив човек като жена му... Бяхме добри приятели и аз често ги посещавах. Лиана... — оставих чашата си на балюстрадата, до неговата. — Както и да е, можете да си представите продължението.
— Мога, и още как. Много ясно.
— Нямах предвид това. Тя ми стана отличен сътрудник. Беше толкова добра, че преди четири години спонсорирах постъпването ѝ в клуба. Тя притежава трийсет и седма глава, „Тайната на миледи“. Сама я избра.
— Защо я пуснахте по следите ми?
— Да не избързваме. Съвсем наскоро Енрике започна да създава проблеми. Вместо да се ограничи с крайно изгодното издаване на готварски книги, той си науми да пише роман с продължения. Само че романът се оказа ужасен. Това е факт. Вярвайте ми, абсолютно ужасен. Плагиатствал е най-нахално от всички представители на жанра. Беше го нарекъл...