Корсо продължаваше да слуша. Цигарата, все още незапалена, висеше от устата му.
— После нещата се усложниха — продължих аз, убеден, че той започва да ми вярва. — Ръкописът вече беше у вас, а приятелят ви Ла Понте нямаше никакво намерение, поне първоначално, да се раздели с него. Не можех да си играя на Арсен Люпен, имам репутация, на която държа. Затова възложих на Лиана задачата да намери главата и да я вземе по някакъв начин. Наближаваше датата на годишното ни събрание и беше редно да намерим нов член, комуто да предадем дяла на Енрике. Признавам, че Лиана направи някои грешки. Първо, отиде да ви посети... — покашлях се смутено. Не ми се изпадаше в подробности. — После се опита да привлече на наша страна Ла Понте, за да измъкне от него „Анжуйското вино“. Но не можех да предположа, че ще се окажете толкова упорит... Проблемът е там, че Лиана винаги е мечтала за живот, изпълнен с приключения, също като живота на нейната героиня — интриги, любовни срещи и преследвания. И този епизод, сякаш изтъкан от мечтите ѝ, ѝ предоставяше такива възможности. Тя се впусна ентусиазирано да ви преследва. „Ще ти донеса ръкописа, подвързан с кожата на Корсо“ — това са нейни думи. Предупредих я да не се отвлича. Сега съзнавам, че грешката беше моя — окуражавах фантазиите ѝ, освободих онази миледи, която живееше скрита в нея от мига, когато бе прочела „Тримата мускетари“.
— Де да беше прочела нещо друго, „Отнесени от вихъра“ например. Тогава щеше да се идентифицира със Скарлет О’Хара и да досажда на Кларк Гейбъл, а не на мен.
— Признавам, че малко прекали. Жалко, че приехте всичко толкова сериозно.
Корсо потри с ръка мястото зад ухото си. Знаех какво мисли — най-сериозно от всички бе засегнат човекът с белега.
— Кой е Рошфор?
— Истинското му име е Ласло Николавич, актьор. Ролите на престъпници са негова специалност. Игра Рошфор в сериала, който Андреас Фрай направи за британската телевизия преди няколко години. Играл е Гонзаг в „Лагардер“, Левасьор в „Капитан Блъд“, Ла Тур д’Азир в „Скарамуш“, Рупърт де Хентцау в „Затворникът от Зенда“. Този жанр го очарова, затова и се кандидатира за членство в клуба „Дюма“. Лиана беше много впечатлена от него и настоя да работят заедно.
— Ласло наистина приема ролята си съвсем сериозно.
— Опасявам се, че сте прав. Подозирам, че се надява да бъде приет по-бързо, ако набере повече червени точки. Подозирам също, че от време на време изпълнява и ролята на неин любовник. — Усмихнах се като светски човек, с надеждата усмивката ми да му се стори убедителна. — Лиана е млада, красива и страстна жена. Нека приемем, че аз стимулирам интелекта ѝ, а Ласло поема грижата за по-земните страни на страстната ѝ натура.
— Още нещо?
— Това е кажи-речи всичко. Николавич, или Рошфор, пое грижата да вземе ръкописа на Дюма от вас. Затова ви следеше от Мадрид през Толедо до Синтра, докато Лиана замина направо за Париж и взе Ла Понте със себе си за всеки случай — ако първоначалният ѝ план не успееше и вие откажехте да се вразумите. Вие знаете продължението: не допуснахте да ви отнемат ръкописа, миледи и Рошфор се увлякоха малко в ролите си, и това ви доведе тук — помълчах, обмисляйки описаните събития. — Знаете ли какво? Чудя се дали няма да е по-редно, да предложа вас за член на клуба вместо Ласло Николавич.
Корсо дори не се осведоми дали говоря сериозно или се шегувам. Само свали очуканите си очила и се зае да трие стъклата им, потънал в собствените си мисли.
— Това ли е всичко? — попита той накрая.
— Разбира се — посочих към залата. — Ето ви доказателството.
Той си сложи очилата и пое дълбоко дъх. Изражението му никак не ми харесваше.
— Ами „Деломеланикон“? Какво ще кажете за връзката на Ришельо с „Деветте порти от царството на сенките“? — той дойде по-близо до мен и ме потупа по гърдите. Принудих се да отстъпя една крачка назад. — За глупак ли ме вземате? Нали не се опитвате да ми кажете, че не знаете нищо за някаква връзка между Дюма и тази книга, за договора с дявола и всичко останало — убийството на Виктор Фаргаш в Синтра и пожара в апартамента на баронеса фон Унгерн в Париж? Вие ли дадохте името ми на полицията? Ами книгата, която е скрита в три различни екземпляра? Деветте гравюри, чийто автор е Луцифер, препечатани от Аристиде Торча след завръщането му от Прага „с правото и позволението, дадени от висшестоящите“, и цялата тази проклета история...