— Донесох книгата — заяви Корсо и показа на Борха „Деветте порти“.
Борха кимна замаяно и взе книгата, но почти не ѝ обърна внимание. Държеше главата си леко наклонена на една страна, като че ли се ослушваше да чуе някакъв звук от вътрешността на къщата. След миг като че ли забеляза отново Корсо и примигна, учуден, че го вижда още тук.
— Дадохте ми книгата. Какво още искате?
— Да си получа хонорара.
Борха го загледа неразбиращо. Беше очевидно, че в мислите си е на стотици километри оттук. Накрая сви рамене, сякаш искаше да каже, че това няма нищо общо с него. Обърна се и влезе обратно в къщата, оставяйки на Корсо избора дали да влезе след него, да си остане на мястото или просто да затвори вратата.
Корсо го последва. Минаха през втора врата и влязоха в една стая встрани от коридора и вестибюла. Капаците бяха затворени, за да не влиза вътре дневна светлина. Всички мебели бяха избутани до стените, така че подът от черен мрамор беше свободен. Някои от остъклените шкафове по стените бяха отворени. Помещението бе осветено от десетки свещи, повечето от които бяха догорели почти докрай. Навсякъде капеше горещ восък — от полицата над камината, по пода, върху мебелите и всевъзможните предмети из стаята. Треперливата, червеникава светлина на свещите започваше да танцува при най-малкото движение или въздушно течение. В стаята се носеше миризма на църква — или на крипта.
Продължавайки да не обръща никакво внимание на Корсо, Борха спря в средата на стаята. В краката му имаше кръг, нарисуван с тебешир, с диаметър около метър. Вътре в кръга бе начертан квадрат, разделен на девет по-малки квадратчета. Кръгът бе заобиколен от римски цифри и ред странни предмети: парче канап, воден часовник, ръждясал нож, сребърна гривна с формата на дракон, златен пръстен, метален мангал, пълен с живи въглени, стъклено шишенце, малка купчинка пръст и един камък. Но Корсо трепна едва, когато видя какво друго има по пода. Много от книгите, които бе разглеждал с такова възхищение, книгите, които седяха на местата си по лавиците преди няколко дена, сега се търкаляха разпокъсани, унищожени, с откъснати страници. Страниците им бяха издраскани с всякакви рисунки, подчертавани, осеяни със странни знаци. Върху няколко от книгите горяха свещи и по кориците или върху отворените им страници падаха тежки капки восък. Някои от догарящите свещи бяха прогорили хартията. Сред цялото това опустошение Корсо разпозна гравюрите от екземплярите на „Деветте порти“, принадлежали някога на Виктор Фаргаш и на баронеса Унгерн. Бяха размесени на пода с останалите, и покрити като тях с капки восък и тайнствени бележки.
Той се наведе, за да разгледа отблизо остатъците, все още неспособен да възприеме величината на катастрофата. Една от гравюрите от „Деветте порти“, номер VI, тази с човека, обесен на десния, а не на левия си крак, вече бе изгоряла наполовина, погълната от трептящия пламък на една свещ. Два екземпляра на гравюра номер VII, единият с бяла, другият — с черна шахматна дъска, се търкаляха до „Theatrum diabolicum“[53], издание от 1512 година, с откъснати корици. Друга гравюра, номер I, се подаваше от страниците на „De magna imperfectaque opera“[54] от Валерио Лорена, изключително рядка инкунабула, която Борха съвсем наскоро бе показал на Корсо, и едва му позволи да го докосне. Сега книгата се търкаляше, мръсна и разпокъсана, на пода.