— Никога ли не са ви вълнували тези неща? — продължи Борха, без да му обръща внимание. Очите му го наблюдаваха, скрити в сенките. — Не ви ли е хрумвало да проучите например тази константа — дявол/змия/дракон, която се появява подозрително упорито във всички текстове на тази тема още от античността.
Той взе в ръце някакъв стъклен предмет, поставен до кръга — чаша с дръжки, които наподобяваха две преплетени змии, вдигна я към устните си и отпи няколко глътки. Корсо видя, че чашата съдържа някаква странна, тъмна течност, почти черна — като много силен чай.
— Serpens aut draco qui caudam devoravit[55] — Варо Борха ce усмихна в празното пространство и избърса с ръка устните и лявата си буза. — Те пазят съкровищата: дървото на познанието в Райската градина, ябълките на Хесперидите, златното руно... — докато говореше, добиваше все по-отнесено, налудничаво изражение, човек, който, сънувайки, описва съня си. — Това са змиите или драконите, които древните египтяни рисували, завити на кръг, захапали опашките си — знак, че зависят единствено от себе си и произхождат от едно-единствено цяло. Пазачи, които никога не заспиват, мъдри и горди. Драконите на херметиците убивали недостойните и се подчинявали единствено на този, който се сражавал по правилата. Те били пазители на загубеното слово: магическата формула, която отваря очите на хората и ги прави равни на Бога.
Корсо издаде брадичка напред. Стоеше, слаб и неподвижен, увит в палтото си. Сенките от свещите играеха по полуотворените му клепачи, небръснатите му бузи изглеждаха хлътнали. Беше пъхнал ръце в джобовете си. С едната ръка докосваше смачкания пакет с последната цигара, в другата стискаше автоматичния нож, който стоеше в другия му джоб, до плоската бутилка с джина.
— Казах вече, дайте ми парите. Искам да си вървя.
Тонът му беше заплашителен, но не беше ясно дали Борха изобщо го е чул. Той като че се върна бавно, с нежелание към действителността.
— Пари ли? — Борха пак го изгледа с презрение. — За какво говорите, Корсо? Не съзнавате ли какво предстои да се случи? Пред вас се разиграва мистерията, която хората са търсили векове наред. Имате ли представа колко са тези, които били изгорени, измъчвани, разкъсвани на парчета, само защото са видели нищожна частица от това, на което вие сега ще станете свидетел? Разбира се, няма да можете да тръгнете с мен. Само ще стоите кротко и ще наблюдавате. Дори най-долният наемник може да сподели триумфа на господаря си.
— Първо ми платете, после вървете по дяволите, щом толкова искате.
Борха дори не го погледна. Той крачеше из кръга, навеждаше се и докосваше някои от предметите, които бяха подредени до цифрите.
— Колко подходящо е това, че ме пращате по дяволите. Напълно във вашия прозаичен стил. Дори бих ви удостоил с усмивка, ако не бях толкова зает. Въпреки че забележката ви беше неточна и неправилна — дяволът ще дойде при мен, а не аз при него — той помълча и наклони глава, сякаш вече чуваше нечии стъпки в далечината. — Чувствам, че той иде.
Борха замърмори под нос, издавайки от време на време странни гърлени възклицания, редеше думи, които сякаш понякога бяха предназначени за Корсо, понякога обаче за някакво трето, мрачно присъствие в сенките около тях.
— „Ще минеш през осемте порти, преди драконът...“ Не виждате ли? Осем порти, преди да стигнеш до звяра, който пази словото, числото девет, върховната тайна... Драконът, който спи с отворени очи, който е Огледало на Познанието. Осем гравюри плюс една. Или една плюс осем — което неслучайно съвпада с числото, с което Свети Йоан от Патмос бележи Звяра: 666.
Той коленичи пред Корсо и се зае да пише цифри с тебешир върху мраморния под:
666
6 + 6 + 6=18
1-8
1+8 = 9
После Борха се изправи и го погледна победоносно. За миг светлината на свещите освети очите му. Сигурно бе погълнал някакъв опиат с тъмната течност — зениците му бяха толкова разширени, че ирисът беше станал почти невидим. Бялото на очите му червенееше на светлината на свещите.
— Девет гравюри — или девет порти — сянката отново покри лицето му като маска. — Те не могат да бъдат отворени от кого да е... „Има по два ключа за всяка порта“. Всяка гравюра съдържа пореден номер, магически елемент, и ключова дума, ако я разглеждаме в светлината на разума на кабалата, на окултизма, на истинската философия... На латински и неговата комбинация с гръцки и иврит. — Той показа на Корсо един къс хартия, покрита със знаци, подредени в някакво странно съответствие. — Можете да погледнете, ако искате. Тъй или иначе нищо няма да разберете.
Капчици пот бяха избили по челото и около устата на Борха — сякаш пламъците на свещите изгаряха тялото му отвътре. Той започна да обикаля бавно и съсредоточено кръга. Понякога спираше и се навеждаше, за да нагласи някой предмет: ръждясалия нож или сребърната гривна.