— Ще положиш елементите върху змийската кожа — зарецитира той, без да гледа към Корсо. Проследяваше линията на кръга с пръст, но не го докосваше. — Деветте елемента трябва да бъдат подредени „в посоката на изгряващото слънце“ — отдясно наляво.
Корсо пристъпи към него.
— Още веднъж повтарям, дайте ми парите.
Борха не му обърна никакво внимание. Беше се обърнал гърбом към него и сочеше квадрата, очертан във вътрешността на кръга.
— Змията ще погълне печата на Сатурн... Печатът на Сатурн е всъщност най-древният и прост магически квадрат: първите девет числа, подредени в квадратчета, и то така, че сборът от всеки ред, било нагоре, надолу, или по диагонал, дава един и същи сбор.
Той се наведе и нанесе с тебешира девет цифри в квадрата.
Корсо направи още една крачка. Пристъпвайки, той стъпи върху някакво парче хартия, цялото изписано с цифри:
Една от свещите догоря със съскане върху почернялата предна корица на „De occulta philosophia“[56] от Корнелиус Агрипа. Борха виждаше само кръга и квадрата. Взираше се напрегнато в тях, със скръстени на гърдите ръце и наведена глава. Приличаше на шахматист пред непознат проблем, обмислящ следващия си ход.
— Има още нещо — той вече не говореше на Корсо, а на себе си. Явно му беше по-лесно да мисли, слушайки собствения си глас. — Нещо, което древните не са предвидили, или поне не е упоменато изрично при тях... Като събираме в която и да е посока, нагоре, надолу, наляво или надясно, получаваме петнадесет, но ако приложим законите на кабалата, петнадесет е също едно и пет, които, ако ги съберем, дават шест... Магическият квадрат е заобиколен отвсякъде с цифрата 6 — със змията, дракона, или звяра, както предпочитате.
Не се наложи Корсо да прави изчисленията — те вече бяха направени на друго парче хартия, което се търкаляше на пода:
Борха отново коленичи с наведена глава пред кръга. Потното му чело лъщеше на светлината на свещите. Взе друго парче хартия и започна да чете на глас странните думи, изписани на него.
— „Девет пъти ще разчупиш печата“ —каза после Торча. Това ще рече, че получената ключова дума трябва да бъде поставена в квадратчето, което отговаря на номера ѝ. По този начин получаваме тази последователност:
— „Написано върху змията или дракона“ — Борха изтри поредните номера в квадратчетата и написа на тяхно място съответните думи. — И ето какво се получава.
— Всичко е изпълнено — измърмори Борха, докато изписваше последните букви. Ръката му трепереше. Една капка пот се плъзна от челото по носа му и капна върху издраскания с тебешир под. — Съгласно текста на Торча, за да може „огледалото да отрази пътя“, е достатъчно да се произнесе загубеното слово, което носи светлина от мрака... Тези буквосъчетания са на латински. Сами по себе си не означават нищо. Но всички заедно съдържат точното звучене на така нареченото Verbum dimissum, формулата, при чието изричане се появява сатаната — нашият праотец, нашето огледало и съучастник.
Той беше коленичил в средата на кръга, заобиколен от всички знаци, предмети и изписаните в кръга думи. Ръцете му трепереха така силно, че ги беше стиснал една с друга, изкривени като ноктите на хищна птица, изцапани с тебешир, мастило и восък. Изпълнен с горда самоувереност, той започна да се киска тихичко. Звучеше съвсем като луд, но Корсо не беше напълно убеден, че Борха се е побъркал. Огледа се, съзнавайки, че не му остава много време, и се упъти към книготърговеца. Но някак не успя да се реши да прекоси линията и да застане редом с него в кръга.
Борха го изгледа злобно, долавяйки страха му.
— Хайде, Корсо. Искаш ли да четеш заедно с мен? Да не би да те е страх, или си забравил латинския? — светлината и сенките се редуваха все по-бързо върху лицето му, като че ли стаята бе започнала да се върти. Но нямаше нищо такова, стаята си стоеше на мястото. — Не искаш ли да научиш словото, което се крие в тези букви? На гърба на тази гравюра, която се подава от страниците на Валерио Лорена, ще намериш превода на испански. Постави ги пред огледалото, както са наредили древните първомайстори. Тогава поне ще узнаеш това, за което умряха Фаргаш и баронеса Унгерн.
Корсо погледна към книгата — инкунабула с много стара, изтрита пергаментова подвързия. Наведе се предпазливо, като че ли в страниците ѝ се криеше опасна клопка, и издърпа гравюрата. Беше гравюра I от книга номер три, екземплярът на баронеса Унгерн — на която имаше три, а не четири кули. На гърба на илюстрацията Варо Борха беше написал девет думи: