— Съмнявам се, че наследниците биха продали фалшификат — каза Корсо, след като спря да разглежда гравюрата. — Имат предостатъчно пари и ни най-малко не се интересуват от книги. Наложи се дори каталога за търга да бъде изготвен от аукционерите на „Клеймор“... Познавах покойния Терал. Никога не би взел книга, за която има съмнения, че е фалшификат, или че изобщо по нея е пипано.
— Съгласен съм — кимна Борха. — При това той е наследил „Деветте порти“ от тъста си, дон Лисардо Кой, колекционер с безупречна репутация.
— А пък той — поде Корсо, като остави книгата на бюрото и извади тефтера си от джоба на палтото, — я е купил от един италианец, Доменико Киара. Книгата е била собственост на това семейство от 1817 година, според каталога на Вайс...
Борха кимна доволно.
— Виждам, че сте се позанимали с въпроса в подробности.
— Разбира се — Корсо го изгледа така, сякаш беше казал нещо извънредно глупаво. — Нали това ми е работата.
Борха каза с помирителен тон:
— Не подлагам на съмнение добросъвестността на Терал или на неговите наследници — поясни той. — Нито пък съм казал, че книгата не датира от онова време.
— Но казахте, че е фалшификат.
— Може би „фалшификат“ не е точната дума.
— Какво тогава? Книгата определено датира от същата епоха. — Корсо отново я взе, потърка с палец ръбовете на страниците и се заслуша. — Дори звукът на хартията отговаря на изискванията.
— Да, но нещо друго в книгата не отговаря не изискванията. Нямам предвид хартията.
— Да не би да имате предвид гравюрите?
— Защо, какво им е?
— Бих предположил, че ще са гравюри върху мед. През 1666 вече никой не е гравирал върху дърво.
— Не забравяйте, че самото издание е необичайно. Гравюрите възпроизвеждат много, много по-стари отпечатъци. Предполага се, че тези стари отпечатъци са били открити или поне видени някъде от печатаря.
— „Деломеланикон“... Наистина ли вярвате на тази история?
— Така или иначе на вас ви е все едно дали вярвам. Но деветте оригинала на гравюрите в книгата се приписват не на кого да е. Легендата гласи, че Луцифер, след като бил победен от небесното войнство и запокитен в бездната, създал една магическа формула — ръководство за последователите му. Нещо като пътеводител за селенията на мрака. Страшна книга, обвита в тайна от мига на създаването ѝ, горена многократно, препродавана за невероятни суми от малцината привилегировани, чието притежание е била... Тези илюстрации са всъщност сатанински йероглифи. Ако се разчетат с помощта на текста от човек, разполагащ с необходимите познания, могат да послужат за призоваване на сатаната.
Корсо кимна с преувеличена сериозност.
— Мога да се сетя за по-добри начини да продадеш душата си.
— Моля ви, не се шегувайте, нещата са много по-сериозни, отколкото ви се струва... Знаете ли какво означава думата „Деломеланикон“?
— Мисля, че знам. Съставна е от гръцките думи „delo“, което означава викам, призовавам, и „melas“ — черен, тъмен.
Смехът на Борха прозвуча пискливо. Той каза одобрително:
— Бях забравил, че сте образован наемник. Прав сте: призоваване, или осветяване на мрака... Пророк Даниил, Хипократ, Флавий Йосиф, Албертус Магнус, и папа Лъв III споменават в писанията си тази невероятна книга. Хората имат документирана писменост едва през последните шест хилядолетия, а за тази книга се предполага, че е три пъти по-стара. За първи път се споменава директно в папирусите от Турис, писани преди тридесет и три века. После, в периода между I век преди Христа и втората година от нашето летоброене, се цитира два пъти в Corpus Hermeticum (Об. бел. - 25). Съгласно Асклемандър тази книга дава възможност „да се изправиш лице в лице със Светлината“. В един непълен опис на Александрийската библиотека, преди тя да бъде опожарена за трети и последен път през 686 г, сл. Хр., се споменават специално деветте магически енигми, които съдържа книгата... Не знаем един екземпляр ли е имало там или повече, и дали някой от тях е оцелял след пожара. Оттогава следата ту се губи, ту се появява в хода на историята — през пожари, войни и бедствия.
Корсо не изглеждаше убеден.
— Обикновено става така. Всички магически книги имат едно и също родословно дърво — от Тот до Никола Фламел (Об. бел. - 26)... Веднъж един мой клиент, очарован от алхимията, настоя да му намеря книгите, цитирани от Фулканели и последователите му. Не можах да го убедя, че половината от тях изобщо не съществуват.
— Тази обаче е съществувала. Не може да не е, след като Светата Инквизиция я е включила в списъците си. Не мислите ли, че съм прав?
— Няма значение какво мисля. Адвокати, които изобщо не вярват в невинността на клиентите си, все пак успяват да им издействат оправдателна присъда.