— Такъв е и нашият случай. Наемам ви, не защото вярвате в това, което трябва да свършите, а защото сте добър в професията си.
Корсо продължаваше да прелиства. Друга гравюра, номерирана с „I“, представляваше укрепен град, който се издигаше на един хълм. Странен, невъоръжен конник се изкачваше по пътя към града, поставил пръст на устните си в жест, който подканяше към мълчание или съучастие. Текстът отдолу гласеше: „NEM. PERV.T QUI N.N LEG. CERT.RIT“.
— Това е код със съкращения. Може да се разчете — поясни Борха, който продължаваше да го наблюдава, — „Nemo pervenit qui non legitime certaverit“.
— Само този, който се сражава по правилата ще победи?
— Приблизително точно. За момента това е единственият надпис, който е разшифрован с относителна сигурност. Почти идентичен надпис намираме в съчиненията на Роджър Бейкън (Об. бел. - 27), който се е занимавал с демонология, криптография и магия. Бейкън твърдял, че притежава екземпляр от „Деломеланикон“, който преди това принадлежал на цар Соломон, и че тази книга съдържала ключ към ужасни мистерии. Книгата се състояла от пергаментови рула с илюстрации. Била изгорена през 1352 година от папа Инокентий VI, който заявил: „В нея е описан начин за призоваване на дявола“. Три века по-късно, във Венеция, Аристиде Торча решил да я отпечата с оригиналните илюстрации.
— Прекалено са хубави — отбеляза Корсо. — Не може да са оригиналите. Стилът е много по-нов.
— Съгласен съм. Сигурно Торча ги е осъвременил.
На друга гравюра, номер три, беше изобразен мост над една река с порти и кулички от двете му страни. Корсо вдигна очи и забеляза, че Борха се подсмива тайнствено, като алхимик, уверен в качествата на сместа, вряща в котлето му.
— Има една последна връзка — каза книготърговецът. — С Джордано Бруно, загинал мъченически в името на тържеството на разума, математик и защитник на теорията, че земята се върти около Слънцето... — той махна пренебрежително с ръка, за да подчертае, че това са всеизвестни факти. — Но това е само част от делото му. Написал е шестдесет и една книги, и в повечето от тях магията играе значителна роля. Бруно специално споменава „Деломеланикон“, като дори използва гръцките думи „delo“ и „melas“, и добавя: „На пътя на хората, тръгнали към познанието, има девет тайни порти“. И продължава с описание на начина, по който Светлината ще грейне отново. Той пише „Sic luceat Lux“[14], което всъщност е и мотото, което Аристиде Торча поставя на титула на „Деветте порти“ — и Борха показа на Корсо знака на печатаря —дърво, разцепено от светкавица, змия, и латинския текст отдолу. — Какво ще кажете за това?
— Всичко е много хубаво, но пак опираме до същото. Когато един текст е стар и пълен с двусмислици, може да бъде разтълкуван по произволен начин.
— Двусмислици или предпазни кодове. Джордано Бруно е забравил златното правило на оцеляването: „Scire, tacere“ — да знаеш и да мълчиш. Очевидно е знаел каквото трябва, но е говорил прекалено много. Има и още съвпадения. Бруно е бил арестуван във Венеция, обявен за закоравял еретик, и изгорен жив на Кампо дей Фиори през февруари 1600 година. Същият път, същите места и същите дати маркират пътя на Аристиде Торча към екзекуцията, състояла се шестдесет и седем години по-късно: бил е арестуван във Венеция, подложен на мъчения в Рим, и изгорен на Кампо дей Фиори през февруари 1667. По това време изгарянията на клада са били вече много рядко явление, и все пак той е бил изгорен.
— Впечатляващо — заяви Корсо, който не беше ни най-малко впечатлен.
Борха цъкна укорително с език.
— Понякога се чудя вярвате ли изобщо в нещо.
Корсо като че ли се позамисли, после сви рамене.
— Преди години имаше нещо, в което вярвах. Но тогава бях млад и жесток. Сега съм на четиридесет и пет години — стар и жесток.
— Аз също съм стар и жесток, но все пак има неща, в които вярвам. Неща, от които сърцето ми започва да бие по-бързо.
— Като парите например?
— Не се подигравайте. Парите са ключ, който отваря вратите към много обвити с мрак тайни. Парите се отплащат сами за това, че ги ползваш. И ми осигуряват единственото нещо на света, към което изпитвам уважение — тези книги. — Той пристъпи към претъпканите с книги шкафове. — Те са като огледала, отразили образите на тези, които са ги писали — техните грижи, въпроси, желания, живот и смърт... Те са живи същества: трябва да знаеш как да ги храниш и закриляш.
— И използваш.
— Понякога.
— Само че тази не върши работа.
— Не.
— Вече сте опитал.