* * *
Стълбището водеше от централния вход надолу към един вътрешен двор с фонтан и два венециански мраморни лъва. Къщата беше отделена от улицата с висока ограда. Откъм река Тахо се носеше неприятен, влажен полъх и Корсо спря под мавританската арка на входа, за да вдигне яката на палтото си. Тръгна по тихите, тесни калдъръмени улички, докато стигна до едно малко площадче. На площадчето имаше бар с метални масички и кестенови дървета, които протягаха голите си клони под камбанарията на някаква църква. Намери си място на терасата, на едно огряно от хладните лъчи на слънцето петно, с надеждата да стопли вдървените си крайници. След две чаши чист джин се почувства малко по-добре. Едва тогава отвори досието на „Деветте порти“ и за първи път започна да го разглежда внимателно.
Бяха четиридесет и две машинописни страници, описващи историята на книгата — на предполагаемия оригинал, „Деломеланикон“, или „Призоваване на мрака“, и на версията на Торча, „Книгата на деветте порти от царството на сенките“, отпечатана през 1666 година във Венеция. Към досието имаше различни приложения, включително библиография, фотокопия на откъси от класически текстове, където се цитираше книгата, както и информация за останалите две познати копия — притежатели, претърпяна реставрация, дати на закупуване, настоящо местонахождение. Имаше и препис на протоколите от процеса на Аристиде Торча, заедно със сведения на очевидец, някой си Дженаро Галеацо, който описваше последните мигове от живота на злощастния печатар;
„Той се качи на кладата, отказвайки да се помири с Бог. През цялото време пазеше упорито мълчание. Когато пламна огънят, димът започна да го задушава. Той отвори широко очи и нададе ужасен вопъл, молейки милостта на Всеобщия Отец. Мнозина започнаха да се кръстят, виждайки как пред лицето на смъртта все пак се обръща към Бога. Но имаше други, които твърдяха, че като викал, гледал не към небето, а към земята, с други думи, към нейните незнайни дълбини.“
Някаква кола премина през другия край на площада, за да завие по една от улиците, която водеше към катедралата. Преди завоя моторът замлъкна, като че ли шофьорът реши да спре за малко. Корсо беше така унесен в четене, че не обръщаше внимание на нищо наоколо. Първата страница на книгата беше титулът, втората беше празна и на третата започваше кратък увод, който започваше е пищно украсена начална буква N и гласеше както следва:
Nos p.tens L.f.r, juv.te Stn. Blz.b, Lvtn, Elm, atq Ast.rot, ali.q, h.die ha.ems ace.t pct fo.de.is c.m t. qui no.st; et h.ic pol.icem am.rem mul. flo.em virg.num de.us mon. hon v.lup et op. for. Icab tr.d.o, os.ta int. nos ma.et eb.iet i.li c.ra er. No.is of.ret se.el in ano sag. Sig. S.b. ped. cocul.ab sa Ecl.e et no.s r.gat i.sius er.t; p.ct v.v.t an v.q fe.ix in t.a hom. Et ven. D:
Fa.t in inf int co.s daem.
Satanas. Belzebub, Lcfr, Elimi, Leviathan, Astaroth
Siq pos mag. diab. et daem. pri.cp dom.
След увода, чието „авторство“ беше очевидно, започваше същинският текст. Корсо започна да чете първите редове:
D.mine mag.que L.fr, te D.um m. et.pr ag.sco et pol.c.or t
Ser.ire a.ob.re quam.d p. vvre; et rn.io al.rum d. et js.ch.st et
a.s sn.ts tq.e s.ctas e. ec.les. apstl. et rom. et om. i sc.am, et o.nia
ips. s.cramen. et o.nes. atio et r.g. q.ib fid. pos.nt int.rcd. p.o me;
et t.bi po.lceor q. fac. qu.tqu.t m.lum pot., et atra. ad mala p.omn.
Et ab.rncio chrsm. et b.ptm et omn...
* * *
Той вдигна глава и се вгледа в централния вход на църквата. Каменните арки бяха украсени с барелефи, представляващи сцени от Страшния съд, поизтрити от времето. Под тях дверите се разделяха на две от ниша, подслонила един гневен на вид Христос Пантократор. Издигнатата му десница навеждаше по-скоро на мисълта за възмездие, отколкото за милосърдие. В лявата си ръка Христос държеше отворена книга, и Корсо неволно започна да прави сравнения. Огледа камбанарията и съседните на църквата сгради. На фасадите все още личаха гербовете на различни епископи и той си даде сметка, че този площад е очевидец на не една от кладите на Инквизицията. В крайна сметка, това беше Толедо. Тук нямаше милост за тайни култове, ритуални посвещавания, за тези, които само привидно са приели Христа. Нито пък за еретици.
Отпи още малко джин и отново се върна към книгата. Текстът, на латински, в код, с абревиатури, продължаваше още сто петдесет и седем страници. Последната страница също беше празна. На девет от страниците бяха отпечатани прочутите гравюри, които според легендата бяха дело на самия Луцифер. Всяка гравюра имаше латински, еврейски и гръцки пореден номер, както и съпровождаща я латинска фраза, написана в същия код като цялата книга. Корсо поръча трети джин и се зае да разглежда гравюрите. Напомняха му на фигури от таро, или на други, познати средновековни гравюри: кралят и просякът, отшелникът, обесеният, смъртта, палачът. На последната гравюра красива жена яздеше дракон. Прекалено хубава, каза си Корсо, за тогавашния религиозен морал.