Освен ударената ръка от напрежението го боляха и мускулите на цялото тяло. Устата му беше пресъхнала. Отвори нова бутилка „Болс“ и порови за аспирин в платнената торба. Винаги имаше със себе си приличен запас, както и книги, моливи, химикалки, недоизписани тефтери, швейцарско ножче, паспорт, пари, издут бележник с адреси, и още книги — негови и чужди. По всяко време можеше да изчезне, безследно като охлюв, свил се в черупката си. С платнената торба можеше да се устрои бързо на всяко място, където го отведеше случайността — или изискванията на клиентите му: по летища, гари, прашни библиотеки из всички краища на Европа, хотелски стаи, които се сливаха в паметта му в образа на една-единствена стая с разтегливи размери. Често се случваше да се буди внезапно в някоя хотелска стая, и объркал в мрака посоките, да се блъсне в телефона, докато търси лампата. Бели страници в живота и в съзнанието му. Никога не се чувстваше особено сигурен в себе си или в каквото и да било друго през първите тридесет секунди след събуждането си — тялото му се будеше преди съзнанието и паметта.
Седна пред компютъра и постави на бюрото отляво на себе си тефтерите и няколко справочника. Отдясно сложи „Деветте порти“ и папката на Варо Борха. После се облегна назад в стола и седя така около пет минути, оставяйки цигарата да гори бавно между пръстите му. Дръпна си само един-два пъти. Допи джина, взирайки се в празния екран и в пентаграмата върху корицата на книгата. Най-сетне като че ли се събуди. Изгаси цигарата в пепелника, нагласи очилата на носа си и се зае за работа. Данните от папката на Варо Борха съвпадаха със съответните бележки в „Енциклопедия на печатарите и на редки и любопитни издания“ на Крозе:
„Торча, Аристиде /1620 – 1667/. Венециански печатар, гравьор и книговезец. Отличителен знак: змия и дърво, разцепено от светкавица. Чиракувал в Лайден /Холандия/, в печатницата на семейство Елзевир. След завръщането си във Венеция издава поредица произведения на философски и езотерични теми — в малки формати /12, 16/, които получили висока оценка. По-известни сред тях са: „Тайните на познанието“ от Николас Тамисо /три тома, 12/формат, Венеция 1650 г./, „Ключ към пленените мисли“ /1 том, 132x75 мм, Венеция 1653/, „Трите книги за изкуството“ от Паоло д’Есте /6 тома, 8/формат, Венеция 1658/, „Любопитни обяснения на мистерии и йероглифи“ /1 том, 8/формат, Венеция 1659/, второ издание на „Загубеното слово“ от Бернардо Тревизано /1 том, 8/формат, Венеция 1661/, и „Книгата на деветте порти от царството на сенките“ /1 том, фолио, Венеция/. Заради отпечатването на последната попада в ръцете на Инквизицията. Печатницата му била унищожена, заедно с всички отпечатани и подготвени за печат текстове. Торча бил осъден на смърт за магьосничество и изгорен на кладата на 17 февруари 1667.“
Корсо отклони поглед от екрана и огледа първата страница на книгата, която бе струвала живота на венецианския печатар. Първо беше заглавието DE UMBRARUM REGNI NOVEM PORTIS. Под него беше поставен знакът на печатаря — гербът, който имал стойност на личен печат, и който можел да представлява всичко от обикновен монограм до цяла картина. В случая на Аристиде Торча, както бе споменато в енциклопедията „Крозе“, знакът беше дърво с откъснат от светкавица клон и увита около ствола му змия, захапала опашката си. Под рисунката имаше надпис: Sic luceat Lux. Така изгрява светлината. В долния край на страницата бяха отпечатани името на града, мястото на отпечатване и датата: Venetiae, apud Aristidem Torchiam. Отпечатано във Венеция, в печатницата на Аристиде Торча. Отдолу, отделено с орнамент: MDCLXVI Cum superiorem privilegio veniaque — С правото и позволението, дадени от висшестоящите.