Корсо записа в компютъра:
„Екземплярът няма етикети с името на притежателя, нито ръкописни бележки.
Съгласно каталога от аукциона на библиотеката Терал-Кой няма липсващи страници /„Клеймор“, Мадрид/. Грешка при Матеу /отбелязва 8, а не 9 гравюри в същия екземпляр/. Фолио. 299х215 мм. 2 бели страници в началото и в края, 160 страници и 9 отпечатъка на цели страници, номерирани от I до VIII. Страници: 1 титул със знак на печатаря. 157 стр. печатен текст. Последна празна, без колофон. Отпечатъци на гравюрите на дясна стр. Лява празна.“
Започна да разглежда илюстрациите една по една. Според Борха оригиналните гравюри били дело на самия Луцифер. Всеки отпечатък беше съпроводен от пореден номер, изписан с римска цифра и еврейската и гръцката съответка, както и латинска фраза в код. Корсо продължи да пише:
„I. NEM. PERV.T.QUI N.N LEG. CERT.RIT: Ездач язди по пътя към укрепен град. Поставил е пръст на устните си — подканвайки към мълчание или предпазливост.
II. CLAUS. РАТ.Т: Монах-отшелник стои пред затворена врата и държи два ключа. На земята до него има поставен фенер. Съпровожда го куче. До него е изписан знак, напомнящ еврейската буква „Teth“ — Тет.
III. VERB. D.SUM C.S.T. ARCAN.: Някакъв скитник или поклонник се е упътил към моста над една река. От двете страни на моста има порти с кулички, които преграждат достъпа до него. Отгоре, от облаците, се е надвесил стрелец, който се прицелва в пътя към моста.
IIII. /латинската цифра е изписана така, не с обичайното IV / FOR. N.N OMN. A.QUE: Шут стои на входа на каменен лабиринт. Входът към него отново е затворен. На земята има три хвърлени зара — паднали са на числата 1, 2 и 3.
V. FR.ST.A: Човек, символизиращ скъперник или може би търговец, брои пари от една торба. Зад него се е изправила Смъртта с пясъчен часовник в едната ръка и вила в другата.
VI. DIT.SCO M.R.: Обесен, напомнящ на едноименната фигура от таро, със завързани на гърба ръце, виси с главата надолу от бойниците на един замък, близо до затворена вратичка в крепостната стена. От един тесен прозорец в крепостната стена се подава ръка в ръкавица, която държи пламтящ меч.
VII. DIS.S P.TI.R MAG: Крал и просяк играят на шах с дъска, на която има само бели квадрати. През прозореца се вижда луната. До прозореца има затворена врата, а под него се бият две кучета.
VIII. VIC. I.T VIR.: Пред стените на укрепен град е коленичила жена, изложила оголената си шия на удара на палача. В далечината се вижда колелото на съдбата с три човешки фигури на него — едната е на върха, другата се изкачва, третата слиза.
VIIII. /отново не е използвано обичайното IX./N.NC SC.O TEN.EBR. LUX: Гола жена язди седмоглав дракон. В ръцете си държи отворена книга, полът ѝ е прикрит от полумесец, който държи в скута си. На фона има хълм, върху който се издига замък, обвит в пламъци. Вратата на замъка е затворена, като вратите във всички останали гравюри.“
Корсо спря да пише, протегна вдървените си крайници и се прозя. Отвъд конуса светлина от настолната му лампа и светещия екран на компютъра стаята беше потънала в мрак. През прозореца струеше бледата светлина на уличните лампи. Той тръгна към прозореца и погледна навън, почти убеден, че знае какво ще види. Може би кола, паркирана до тротоара, със загасени фарове, а в нея очертанията на тъмна мъжка фигура. Но нищо не привлече вниманието му, освен далечният писък на линейка, който бързо заглъхна сред тъмните грамади на зданията. Той хвърли поглед към часовника на близката камбанария: дванайсет и пет.
Седна отново пред книгата и компютъра. Зае се да оглежда внимателно първата илюстрация — знакът на печатаря върху титула — змията, захапала опашката си, която Аристиде Торча бе избрал за символ на делото си. Sic luceat Lux. Змии и дяволи, заклинания и шифровани тайни. Корсо вдигна чаша и саркастично почете с тост паметта на печатаря. Този човек трябва да е бил или много смел, или много глупав. През седемнайсти век в Италия такова удоволствие се е плащало много скъпо, дори да е било сторено cum superiorum privilegio veniaque.
Корсо се сепна и изруга на глас. Огледа тъмните ъгълчета на стаята. Как не се беше сетил досега? „С правото и привилегията, дадени от висшестоящите“. Това просто не беше възможно.