Това не му помагаше ни най-малко. Струваше му се, че се препъва в тъмното, постоянно подвеждан от куп ненужни или лъжливи улики. И все пак някъде трябваше да има някаква връзка. Със здравата си ръка повика файл „Дюма.ром“:
„Романи на Александър Дюма, излизали с продължения в подлистници:
1831: „Сцени от историята“/„Ревю де дьо монд“/. 1834: „Жак I и Жак II“/„Журнал де’з анфан“/. 1835: „Елизабет Баварска“/„Дюмон“/. 1836: „Мюра“/„Ла Прес“/. 1837: „Паскал Брюно“/„Ла Прес“/, „Историята на един тенор“/„Газет мюзикал“/. 1838: „Граф Хорацио“/„Ла Прес“/, „Нощта на Нерон“/„Ла Прес“/, „Оръжейната зала“/„Дюмон“/, „Капитан Пол“/„Льо Сиекл“/. 1839: „Жак Ортис“/„Дюмон“/, „Животът и приключенията на Джон Дейвис“/„Ревю дьо Пари“/, „Капитан Панфил“/„Дюмон“/. 1840: „Учителят по фехтовка“/„Ревю дьо Пари”/. 1841: „Кавалерът Д’Армантал“/„Льо Сиекл“/. 1843: „Силванира“/Ла Прес“/, „Сватбената рокля“/„Ла Moд“/, „Албин“/„Ревю дьо Пари“/, „Асканио“/„Льо Сиекл“/, „Фернанда“/„Ревю дьо Пари“/, „Амори“/„Ла Прес“/. 1844: „Тримата мускетари“/„Льо Сиекл“/, „Габриел Ламбер“/„Ла Кроник“/, „Дъщерята на регента“/„Льо Комерс“/, „Братята от Корсика“/„Демокраси Пасифик“/, „Граф Монте Кристо“/„Журнал дьо Деба“/, „Графиня Берта“/„Етцел“/, „Историята на една лешникотрошачка“/„Етцел“/, „Кралица Марго“/„Ла Прес“/. 1845: „Нанон“/„Ла Патри“/, „Двадесет години по-късно“/„Льо Сиекл“/, „Рицарят Мезон Руж“/„Демокраси Пасифик“/, „Графиня Монсоро“/„Льо Конститюсионел“/, „Мадам дьо Конде“/„Ла Патри“/. 1846: „Виконтеса Камб“/„Ла Патри“/, „Полубратята“/„Льо Комерс“/, „Жозеф Балзамо“/„Ла Прес“/, „Абатството Песак“/„Ла Патри“/. 1847: „Четиридесет и петимата“/„Льо Конститюсионел“/, „Виконт дьо Бражелон“/„Льо Сиекл“/. 1848: „Колието на кралицата“/„Ла Прес“/. 1849: „Венчавките на отец Олифус“/„Льо Конститюсионел“/. 1850: „Воля Божия“/„Евенман“/, „Черното лале“/„Льо Сиекл“/, „Гълъбицата“/„Льо Сиекл“/, „Анж Питу“/„ЛаПрес“/. 1851: „Олимп дьо Клев“/„Льо Сиекл“/. 1852: „Бог и дяволът“/„Льо Пей“/, „Графиня дьо Шарни“/„Кадо“/, „Изаак Лакедем“/„Льо Конститюсионел “/. 1853: „Овчарят от Ашбърн“ /„Льо Пей“/, „Катрин Блум“/„Льо Пей“/. 1854: „Животът и приключенията на Катрин-Шарлот“/„Льо Мускетер“/, „Парижки мохикани“/„Льо Мускетер“/, „Капитан Ришар“/„Льо Сиекл“/, „Пажът на Савойския херцог“/„Льо Конститюсионел"/. 1856: „Другарите на Жею“/„Журнал пур ту“/. 1857: „Последният саксонски крал“/„Льо Монте-Кристо“/, „Водачът на вълците“/„Льо Сиекл“/, „Ловецът на диви патици“/„Кадо“/, „Блек“/„Льо Конститюсионел“/. 1858: „Вълчиците от Машкул"/„Журнал пур ту“/, „Спомените на един полицай“/„Льо Сиекл“/, „Леденият дворец“/„Льо Монте-Кристо“/. 1859: „Фрегатата“/„Льо Монте-Кристо“/, „Амалат Бег“/„Монитьор Юниверсел“/, „Историята на една тъмница и на една малка къщичка“/„Ревю Йоропеен“/, „Любовна история“/„Льо Монте-Кристо“/. 1860: „Мемоарите на Xopацио“/„Льо Сиекл“/, „Отец Ла Рюин“/„Льо Сиекл“/, „Маркизата на Ескоман“/„Льо Конститюсионел“/, „Лекарят от Ява“/„Льо Сиекл“/, „Джейн“/„Льо Сиекл“/. 1861: „Една нощ във Флоренция“/„Леви-Етцел“/. 1862: „Доброволецът от ‘92“/„Льо Монте-Кристо”/. 1863: „Сан Феличе“/„Ла Прес“/. 1864: „Двете Диани“/„Леви“/, „Айвънхоу“/„Пуб. дю Сиекл“/. 1865: „Мемоарите на една фаворитка“/„Авьонир Насионал“/, „Граф Море“/„Ле Нувел“/. 1866: „Въпрос на съвест“/„Льо Солей“/, „Парижани и провинциалисти“/„Ла Прес“/, „Граф Мазара“/„Льо Мускетер“/. 1867: „Белите и сините“/„Льо Мускетер“/, „Пруският терор“/„Ла Ситюасион“/. 1869: „Ектор дьо Сент Ермин“/„Монитьор Юниверсел“/, „Тайнственият лекар“/,,Льо Сиекл“/, „Дъщерята на маркиза“/Льо Сиекл“/.“
Корсо се усмихна, чудейки се колко ли би платил покойният Тайлефер, за да се сдобие с всички тези заглавия. Очилата му се бяха запотили, той ги свали и почисти внимателно стъклата. Сега изписаният на екрана текст изглеждаше размазан, както другите смътни образи, които не можеше да разпознае. Сложи си отново очилата и думите на екрана отново се виждаха отчетливо — но не беше така с неясните видения, които все така плуваха из ума му, а той не притежаваше ключа, който би им придал някакъв смисъл. Въпреки всичко беше уверен, че е на прав път. Екранът отново започна да трепти:
„Бодри, издател на „Льо Сиекл“. Издава „Тримата мускетари“ през периода от 14 март до 11 юли 1844.“
Прегледа и другите файлове. Съгласно наличната информация Дюма е имал петдесет и двама сътрудника през различните периоди от литературната си дейност. Връзките с голяма част от тях приключвали бурно. Но само един от тях представляваше интерес за Корсо: