— Рошфор е също и човек-привидение — забелязван често, той така и не бива заловен — продължих аз. — Мистериозното белязано лице. Той олицетворява парадокса, безсилието на д’Артанян. Д’Артанян постоянно го преследва, но не успява да го настигне. Постоянно се опитва да го убие, но успява едва след двадесет години и то по грешка. При това по това време Рошфор вече не му е враг, а приятел.
— Вашия д’Артанян май все го прекарват — отбеляза един от постоянното ми обкръжение, по-възрастният от двамата писатели. От последния си роман беше успял да продаде само петстотин бройки, но пък печелеше милиони от криминални романи, които пишеше под абсурдния псевдоним Емилия Фостър. Изгледах го с благодарност заради подходящата реплика.
— Несъмнено. Отравят единствената жена, която е обичал през живота си. Въпреки всички подвизи и услугите, които оказва на френската корона, прекарва цели двадесет години като никому неизвестен капитан на мускетарите. И в последните редове от „Виконт дьо Бражелон“, в мига, когато получава маршалски жезъл — за което са му били необходими четири тома и четиристотин двадесет и пет глави — бива убит от холандски куршум.
— Също като истинския д’Артанян — отбеляза актьорът, който вече беше успял да постави ръка на бедрото на модната журналистка.
Отпих глътка кафе, преди да кимна. Корсо ме наблюдаваше внимателно.
— Всъщност има трима д’Артаняновци — поясних аз. — За първия, Шарл дьо Бац-Кастелмор, знаем, че е загинал на 23 юни 1673, прострелян в гърлото при обсадата на Маастрихт. Случаят е споменат в „Газет дьо Франс“. С него загинали и половината от хората му. Като изключим тази посмъртна подробност, знаем, че приживе е бил преследван от кажи-речи същия лош късмет, като литературния си двойник.
— И той ли е бил гасконец?
— Да, от Лупиак. Селото съществува до ден днешен, има и паметна плоча, на която пише: „Д’Артанян, чието истинско име е било Шарл дьо Бац, е роден тук около 1615 г. Той загива при обсадата на Маастрихт през 1673 г.“
— Хронологически не съвпада съвсем — каза Корсо, преглеждайки бележките си. — Според Дюма, д’Артанян е бил на осемнадесет години в началото на романа, тоест през 1625 година. По това време истинският д’Артанян трябва да е бил само на десет години. — Усмихна се и заприлича на хитър, малко скептичен заек. — Не е бил още на години да размахва шпага.
Съгласих се.
— Така е. Дюма променя малко нещата, за да може героят му да участва в приключението с диамантения накит по времето на Ришельо и Луи XIII. Шарл дьо Бац трябва да е пристигнал много млад в Париж. Записал се гвардеец в полка на господин де-з-Есар. Името му фигурира в списъка на гвардейците от обсадата на Арас през 1640 година, както от похода към Русийон две години по-късно. Но никога не е служил по времето на Ришельо, тъй като е постъпил в елитните части след смъртта на Луи XIII. Действителният му покровител е кардинал Джулио Мазарини. Наистина между двамата д’Артаняновци има разлика от десет-петнайсет години. Но след успеха на „Тримата мускетари“, Дюма решава да разшири времето на действието, така че то покрива почти четиридесет години от историята на Франция. В продълженията е успял да нагласи повествованието така, че да съвпада по-точно с действителните събития.
— Кои събития са достоверни? Искам да кажа, в какви действителни исторически събития е участвал д’Артанян?