— Никак не е смешно, дявол да го вземе — каза той вместо поздрав. Изчака Макарова да му донесе джина и после изпразни съдържанието на малко целофаново пликче на масата. Угарката от пура беше същата, пак със запазен бандерол.
— Едмон Дантес отново нанася удар — каза Корсо.
Ла Понте изобщо не искаше да влезе в тон.
— Скъпи пури пуши, копелето му с копеле. — Ръката му трепереше и той разля малко джин по къдравата си руса брада. — Намерих това на нощното си шкафче.
— Трябва да приемаш нещата по-спокойно, Флавио — подразни го Корсо и го потупа по рамото. — Трябва да си суров и непреклонен. Не забравяй Братството на харпунджиите от Нантъкет.
Ла Понте бутна ръката му и се намръщи.
— Бях непреклонен, докато навърших осем години. Тогава осъзнах положителните страни на оцеляването. И поомекнах.
Между глътките джин Корсо започна да цитира Шекспир. „Страхливецът умира стотици пъти...“ и пр. Но цитатите нямаха успокояващо въздействие върху Ла Понте. Поне не този вид цитати.
— Всъщност не съм уплашен — каза той замислено, провесил нос. — Безпокоя се, че мога да загубя нещо... пари например. Или забележителните си сексуални способности. Или живота си.
Това бяха сериозни аргументи и Корсо трябваше да признае, че се очаква неприятен развой на събитията. Ла Понте добави, че има и други улики: непознати клиенти, които държат да купят ръкописа на Дюма на всяка цена, тайнствени телефонни обаждания посред нощ...
Корсо се поизправи заинтересуван.
— Обаждат ти се посред нощ?
— Някой звъни, но не казва нищо. Мълчи няколко секунди, после затваря.
Докато Ла Понте описваше злополучните си преживявания, Корсо опипваше платнената торба, която си беше взел преди малко. Макарова я беше държала цял ден под тезгяха, между касите с бира и кашоните с бутилки.
— Не знам какво да правя — заяви Ла Понте с трагичен тон.
— Защо не продадеш ръкописа и — свършено. Нещата започнаха да излизат от контрол.
Ла Понте поклати глава и поръча още един джин. Двоен.
— Обещах на Енрике Тайлефер, че ръкописът ще бъде продаден на публичен търг.
— Тайлефер е мъртъв. Освен това ти не си спазил нито едно обещание през живота си.
Ла Понте се съгласи мрачно, като че ли напомнянето му беше неприятно. После изведнъж се ободри. През брадата му прозираше леко замаяно изражение. При добро желание можеше да се каже, че се усмихва.
— Между другото, познай кой се обади.
— Миледи.
— Почти позна. Лиана Тайлефер.
Корсо изгледа уморено приятеля си. После вдигна чашата си и я изпразни на един дъх.
— Знаеш ли какво, Флавио? — каза той, бършейки уста с опакото на ръката си. — Понякога имам чувството, че вече съм чел тази книга.
Ла Понте отново се беше намръщил.
— Иска си обратно „Анжуйското вино“ — поясни той. — Така, както си е, без сертификат за автентичност и каквото и да било друго. — Той отпи и се усмихна неуверено на Корсо. Не ти ли се струва странна тази внезапна проява на интерес?
— Ти какво ѝ каза?
Ла Понте повдигна вежди.
— Че ръкописът не е у мен. Че съм подписал договор с теб и съм ти го предал.
— Лъжеш. Нищо не сме подписвали.
— Разбира се, че лъжа. Но по този начин прехвърлих топката на теб, ако стане напечено. Това не значи, че не съм готов да приемам оферти. Смятам да предложа на красивата вдовица една делова вечеря. Нали съм смел харпунджия.
— Не си никакъв харпунджия, а едно мръсно, лъжливо копеле.
— Да. Англия ме създаде, както би казал онзи стар набожен миротворец Греъм Грийн. В училище прякорът ми беше „Аз не бях“. Разправял ли съм ти някога как си взех матурата по математика? — Той отново повдигна вежди, изпълнен с нежна носталгия от спомена. — Аз съм роден лъжец.
— Все пак внимавай с Лиана Тайлефер.
— Защо? — Ла Понте се самосъзерцаваше в огледалото над тезгяха. После се усмихна похотливо. — Чудя се как да я сваля още от първия път, когато занесох някакъв сериал на мъжа ѝ. Жена от класа.
— Да — съгласи се Корсо, — от средната класа.
— Какво имаш против нея?
— Крои се нещо странно.
— Нямам нищо против, стига кроежите да включват красива блондинка.
Корсо потупа с пръст възела на вратовръзката му.
— Слушай, глупако. В криминалните романи умира винаги приятелят. Не връзваш ли? Това е криминален роман и ти си мой приятел — и той смигна, за да подчертае думите си. — Ще те пречукат.
Ла Понте, вкопчен упорито във въжделенията си по красивата вдовица, беше неустрашим.
— Хайде де. Досега нито веднъж не съм имал шанс да ударя джакпот. Освен това съм ти казал вече — най-много да ме прострелят в рамото.
— Говоря сериозно. Тайлефер е мъртъв.