— Тук случаят е съвсем различен — Корсо посочи към „Деветте порти“.
Книговезецът отново отдели една страница и издигна книгата срещу светлината.
— Хартия от парцали, точно както трябва да бъде. Качествена хартия, ръчно произведена от парцали, може да противостои и на хода на времето, и на човешката глупост... Не, лъжа се. Това е лен. Истинска хартия от лен! — Той остави лупата и погледна към брат си. — Странно. Това не е венецианска хартия. Плътна, с гъбеста, фиброзна повърхност. Възможно ли е да бъде испанска?
— От Валенсия — каза брат му. — Лен от Хатива.
— Точно така. Един от най-добрите в Европа по онова време. Възможно е печатарят да е попаднал на някакво внесено количество... Този човек наистина си е вършел работата както трябва.
— Бил е много добросъвестен — потвърди Корсо. — И това му е струвало живота.
— Рисковете на професията — Педро прие смачканата цигара, която Корсо му предлагаше. Запали я и незабавно се закашля. — Сам знаете, много е трудно да излъжете специалист с хартията. Материалът трябва да е от същия период, неизползван, и дори тогава се получават разлики: с времето листата потъмняват, мастилата избледняват... Разбира се, новите страници могат да бъдат изкуствено зацапани или потъмнени с чай. След всяка добра реставрация или интерполация на нови страници книгата трябва да представлява едно завършено цяло. Точно тези дребни подробности имат значение. Така ли е, Пабло? Винаги тези проклети детайли.
— И каква е диагнозата ви?
— Засега потвърждаваме, че подвързията на книгата датира от седемнайсети век. Това съвсем не означава, че страниците съответстват на тази, а не на друга подвързия. Но нека приемем, че съответстват. Що се отнася до хартията, то тя изглежда подобна на други партиди с доказано автентичен произход.
— Така. Значи подвързията и хартията са автентични. Сега да видим текста и илюстрациите.
— Това е вече нещо по-сложно. Типографската работа можем да анализираме от две различни гледни точки. Първо: приемаме, че книгата е автентична. Собственикът обаче не е на същото мнение, а вие казвате, че той има начини да докаже твърдението си. Така че автентичността е възможна, но не и сигурна. Нека погледнем нещата от другата страна. Да приемем, че книгата е фалшификат. Това предполага различни варианти. От една страна цялата може да е фалшифициран целия текст, отпечатан върху хартия, произведена през съответната епоха, подвързан с материали от същото време. Но това не е много вероятно. Или, за да бъдем по-точни, звучи неубедително. Разходите за изработката на такава книга биха били огромни... От друга страна фалшивото копие би могло да бъде изработено скоро след отпечатването на оригинала. Това вече звучи по-приемливо. Имам предвид повторно отпечатване с някои изменения, прикрити така, че да не се различава от първото издание — направено десетина-двайсет години след датата 1666, която е отбелязана на титула. Но защо е трябвало да бъде направено такова копие?
— Книгата е била забранена — подчерта Пабло Сениса.
— Възможно е. — съгласи се Корсо. — Някой, който е имал достъп до печатните плочи и шрифтовете, използвани от Аристиде Торча, би могъл да отпечата повторно книгата.
По-възрастният брат беше взел молив и драскаше нещо на гърба на една откъсната страница.
— Това е едно от възможните обяснения — каза той. — Но съществуват други възможности, които звучат по-приемливо. Представете си например, че голямата част от страниците са автентични, но някои са липсвали — откъснати или загубени, и че някой е монтирал на тяхно място нови, отпечатани на хартия от същата епоха, с подходяща печатна техника и много търпение. Тук имаме две допълнителни алтернативи: възможно е допълнително монтираните страници да са репродукции на съществуващите в някое пълно копие. Възможно е обаче, ако не е бил намерен оригинал, от който да се копира и възпроизвежда, съдържанието да е измислено. Книговезецът показа на Корсо какво беше надраскал на гърба на листа. — Това вече е истинска фалшификация, както личи от тази схема:
Корсо му върна схемата и попита:
— Представете си, че ви попадне такава книга с липсващи страници. Искате да я попълните с помощта на съвременна технология. Как ще постъпите?
Братя Сениса въздъхнаха дълбоко и едновременно, обмисляйки възможността с насладата на професионалисти. Сега и двамата гледаха съсредоточено „Деветте порти“.
— Нека предположим — започна Педро, — че от сто шейсет и осемте страници на тази книга липсва страница 100. Всъщност страници 100 и 99, тъй като листът има, разбира се, две страни. Искаме да монтираме нова. Номерът е да намерим близнака.