— Близнака ли?
— Така наричаме другото, пълно копие. Или поне копие, в което съществуват двете страници, които трябва да дублираме. Препоръчително е също да сравним близнака с нашето непълно копие, за да видим еднаква ли е дълбочината на печата, и дали отпечатаните букви са се изтрили еднакво. Както знаете, по онова време печатарските букви са били отливани поотделно, а не на цели редове, и са се редели една до друга в калъпа. Затова при ръчното отпечатване е било възможно първият и последният екземпляр от един и същи тираж да бъдат много различни. Можело е да има изкривени или счупени букви, задържали са различно количество мастило и така нататък. Като се проучат тези варианти, ще могат да се премахнат или добавят необходимите несъвършенства на допълнително монтираните страници, така че те да съответстват на печата в останалата част на книгата. След това заснемаме оригиналната страница и въз основа на филма възпроизвеждаме пластичната печатна форма на цинк или полимер.
— Тоест — каза Корсо, — релефна печатна плоча от цинк или пластмаса.
— Точно така. Колкото и съвършена да е техниката на възпроизводството, никога не можем да постигнем релефа, отпечатъка върху хартията, който е типичен за старата печатна техника, при която са се използвали дървени или метални намастилени букви. Затова именно цялата страница трябва да се възпроизведе върху пластичен материал — като пластмаса или метал. Тази плоча създава ефект, много близък до този, който се е постигал с отпечатването на отделни оловни букви, които са били използвани през 1666 година. Поставяме плочата на пресата и отпечатваме страницата на ръка, като преди четири века... върху хартия, произведена в онова време, разбира се, или обработена преди и след печата с помощта на методи за изкуствено състаряване. Съставът на мастилото в оригинала трябва да се проучи в подробности. Страницата се обработва с химически препарати, докато заприлича напълно на останалите. И престъплението е извършено.
— Ами ако оригиналната страница вече не съществува? Ако няма модел, по който да се изкопират липсващите страници?
Братята Сениса се усмихнаха самодоволно.
— Тогава — заяви Педро, — става още по-интересно.
— Проучвания и въображение — допълни Пабло.
— И смелост, разбира се, господин Корсо. Представете си, че ние двамата с Пабло имаме копие на „Деветте порти“ с две липсващи страници. Съществуващите сто шейсет и шест други страници представляват за нас каталог на всички букви и знаци, използвани от печатаря. Събираме образци, докато не попълним цялата азбука. Възпроизвеждаме азбуката на фотографска хартия, с която се работи по-лесно, и после размножаваме всяка буква толкова пъти, колкото се явява на дадена страница. Идеалният вариант, артистичният акцент би бил всички печатарски букви да се отлеят поотделно от олово, както са правели някогашните печатари. За съжаление това е много трудно осъществимо и прекалено скъпо. Задоволяваме се със съвременните технологии. Разделяме буквите с нож и Пабло, който има по-сигурна ръка, подрежда двете страници на печатната плоча — ред по ред, също както словослагателите от седемнайсети век. От тази плоча отпечатваме една проба на хартия и елиминираме евентуално останали връзки и несъвършенства в буквите или добавяме дефекти, подобни на тези в буквите на оригиналния текст. Остава ни само да направим негатива. От негатива получаваме релефна репродукция — и ето ви печатната платка.
— Ами ако на липсващите страници има илюстрации?
— Няма никаква разлика. Разбира се, ако имаме достъп до оригиналната гравюра, това ще улесни технически изпълнението на копието. В нашия случай, тъй като става дума за гравюри върху дърво, които имат по-бледи очертания в сравнение с отпечатъците от гравюри върху мед или със суха игла, ние можем да ги създадем почти съвършени копия.
— Но ако оригиналната гравюра вече не съществува?
— Не е кой знае какъв проблем. Ако е описана в библиографските справки, ще можем да направим имитация. Ако не е, ще я измислим. След като разучим подробно техниката на гравьора от другите отпечатъци, разбира се. Всеки добър гравьор може да го направи.
— А отпечатването?
— Както знаете, гравюрата върху дърво представлява всъщност релефен образ. Върху дървена плоча, покрита с бял грунд, се очертава рисунката. После излишъците се издълбават и останалите по този начин релефни очертания се намастиляват, за да бъдат отпечатани върху хартия. При възпроизводството на гравюри върху дърво имаме две възможности. Едната е да се копира рисунката, за предпочитане върху гумена платка. Другата, но само ако разполагаме с много добър гравьор, е да се направи истинска втора гравюра, като се ползват същите техники, с които са изработени оригиналите, и да се печата направо от нея. В моя случай, тъй като разполагам с добър гравьор в лицето на брат си, бих направил отпечатъка от копие на истинската гравюра. Имитацията винаги трябва да бъде възможно най-близо до истинското изкуство.