— Получават се по-добри резултати — поясни Пабло.
Корсо му хвърли съучастнически поглед.
— Като с онзи „Speculum“ от Сорбоната.
— Може би. Възможно е създателят или създателите на това копие да са разсъждавали като нас... Нали така, Пабло?
— Сигурно са били романтици — кимна усмихнато брат му.
— Несъмнено. — Корсо посочи книгата. — И така, каква е присъдата?
— Аз бих казал, че книгата е автентична — отвърна Педро Сениса без колебание. — Дори ние не бихме могли да създадем такова съвършено копие. Погледнете качеството на хартията, петната по страниците, идентичните тонове и изменения в цвета на мастилото, а и печатът... Възможно е да са били монтирани липсващи страници, но не ми се струва вероятно. Ако все пак е фалшификат, то той трябва да датира приблизително от същото време. Колко бяха съществуващите копия? Три? Предполагам, взели сте предвид възможността и трите да са фалшификати.
— Помислих и за това. А гравюрите?
— Определено са много странни. Всички тези символи... Но със сигурност датират от онова време. Дълбочината на отпечатъците от платките съвпада. Мастилото, оттенъците в цвета на хартията... Възможно е ключът да се намира не в начина на отпечатване, а в съдържанието им. Съжалявам, ако не ви помогнахме да напреднете в разследването.
— Напротив — Корсо понечи да затвори книгата. — Отбелязахме значителен напредък.
Педро Сениса го спря.
— Има още нещо... Предполагам, че сте го забелязали. Знаците на печатаря.
Корсо го погледна объркано.
— Не разбирам какво имате предвид.
— Миниатюрните инициали в основата на всяка илюстрация. Покажи му ги, Пабло.
По-младият брат избърса длани в работния си комбинезон, като че ли се бяха изпотили. После пристъпи към „Деветте порти“ и се зае да показва на Корсо някои от страниците през лупа.
— Всяка гравюра — започна той, — е белязана с обичайните съкращения: Inv., тоест Invenit, „създаде“, и след това инициалите на художника на оригинала, и Sculp., т.е. „sculpsit“, гравира, и инициалите на гравьора... Вижте сега. На седем от деветте отпечатъка съкращението A. Torch. се явява и след inv. и след sculp. Очевидно самият печатар е автор на седем от рисунките, и впоследствие сам ги е гравирал. Но на останалите две той е споменат само след sculp. Това ще рече, че той само ги е гравирал. Художникът е друг. Друг е създал рисунките, инициалите след inv. са други — L.F.
След като изслуша обясненията на брат си, Педро Сениса кимна доволно и запали нова цигара.
— Не е зле, а? — и се закашля от дима. Наблюдаваше Корсо, за да види реакцията му, а в острите му миши очички проблясваше злорадство. — Може печатарят да е бил изгорен на кладата, но не само той е бил замесен в тази работа.
— Не — съгласи се брат му. — Някой е помагал да запалят огъня.
* * *
Още същия ден Лиана Тайлефер се появи в дома на Корсо. Вдовицата пристигна без предупреждение, в този час между следобеда и вечерта, когато Корсо, облечен в избеляла памучна риза и стари джинси, стоеше пред западния прозорец и наблюдаваше как залезът оцветява покривите в червено и охра. Може би моментът не беше подходящ; може би много от това, което се случи впоследствие, можеше да бъде избегнато, ако тя беше подбрала друг час за посещението си. Това никога няма да узнаем. Знаем обаче, че Корсо се взираше през прозореца и погледът му се замъгляваше все повече, докато отпиваше от чашата джин. На вратата се позвъни и Лиана Тайлефер, висока, руса, внушителна, в английски тренчкот, строг костюм и черни чорапи — се появи на вратата. Косата ѝ беше вдигната на кок под широкополата шапка с тютюнев цвят, леко кривната на една страна. Шапката много ѝ отиваше. Тя беше хубава жена, знаеше го и очакваше от всички около нея да го забелязват.
— На какво дължа честта? — попита Корсо. Въпросът беше глупав, но в този час и след погълнатото количество „Болс“ от него не можеше да се очаква да бъде блестящ събеседник. Лиана Тайлефер рече беше влязла в стаята. Беше се изправила до бюрото, където до компютъра и кутията с дискети беше поставена папката с ръкописа на Дюма.
— Продължавате ли да работите по този въпрос?