— Мога да си представя — каза Корсо, който не би имал нищо против да вземе участие в пира.
— Можете ли? Съмнявам се. Не бихте успял да си го представите и след милион години. Само отделянето на определените за продан книги ми отне два месеца. Шейсет и един дни агония, по време на които прекарах треска, от която едва не умрях. Когато накрая ги отнесоха, мислех, че ще полудея. Спомням си всичко, като че ли е било вчера, а не преди дванадесет години.
— А сега?
Фаргаш вдигна празната чаша като някакъв символ на положението си.
— От известно време насам пак ми се налага да продавам книги. Аз самият нямам нужда от много пари. Един път седмично викам чистачка. Храна ми носят от селото. Почти всички пари отиват да плащам на държавата данъци за къщата.
Произнесе „държава“, като че ли казваше „влечуго“. Корсо пак доби съчувствен вид, оглеждайки отново голите стени.
— Можете да я продадете.
— Да — кимна безразлично Фаргаш. — Има неща, които явно не можете да разберете.
Корсо се наведе, взе един фолиант с пергаментова подвързия и започна да го прелиства с интерес. „За симетрията“ от Дюрер, издадена през 1557 година в Париж, препечатка на първото нюрнбергско издание, на латински. В добро състояние, с широки полета. Флавио Ла Понте би се побъркал, ако можеше да я види. Всеки би се побъркал.
— Колко често ви се налага да продавате книги?
— Два-три пъти годишно ми е достатъчно. Оглеждам ги безброй пъти, преди да реша коя да продам. Това е церемонията, за която говорех, когато ви отворих вратата. Имам купувач, ваш съотечественик. Той идва тук няколко пъти годишно.
— Познавам ли го? — попита Корсо.
— Нямам представа — отвърна Фаргаш, без да казва името на купувача. — Всъщност той трябва да пристигне тези дни. Когато дойдохте, аз се готвех да избера жертвата... — с деликатната си ръка той направи жест, имитиращ падането на гилотина, и се усмихна уморено. — Тази, която трябва да загине, за да оцелеят другите.
Корсо вдигна поглед към тавана, привлечен от натрапващото се сравнение. Авраам, чието лице беше пресечено от една широка пукнатина, видимо се стремеше да освободи ръката си, в която държеше ножа. Ангелът обаче упорито я държеше с едната си ръка и размахваше с укор другата към патриарха. Отдолу, положил глава на камъка, чакаше Исак с изписано на лицето примирение. Беше рус и розовобузест като древногръцки младеж, който няма навика да казва „не“. В храсталака по-долу се беше заплела една овца и Корсо гласува на ум в полза на овцата.
— Предполагам, че нямате друга възможност — обърна се той към Фаргаш.
— Ако имаше, досега да съм я открил — Фаргаш се усмихна горчиво. — Но лъвът иска своя дял и акулите са надушили плячка. За съжаление няма вече хора като граф д’Артоа, който впоследствие става крал на Франция. Знаете ли историята? Старият маркиз дьо Палми, който притежавал шейсет хиляди тома в библиотеката си, банкрутирал. За да се измъкне от кредиторите, продал библиотеката си на граф д’Артоа. Но графът настоял старецът да задържи книгите до смъртта си. По този начин Палми използвал парите, за да продължи да разширява колекцията, макар че тя вече не била негова...
Беше поставил ръце в джобовете си и куцаше напред-назад пред книгите, оглеждайки ги, като изпито, опърпано подобие на фелдмаршал Монтгомъри, правещ преглед на частите си пред Ел Аламеин (Об. бел. - 46).
— Понякога дори не ги докосвам, нито ги отварям — той се наведе, за да изправи една книга на мястото ѝ върху стария килим. — Само ги забърсвам и ги гледам с часове. Знам какво крие всяка подвързия — всичко до последния детайл. Вижте тази: „De revolutionis celestium“[23]. От Николай Коперник, второ издание, Базел, 1566. Нищо особено, нали? Също като тази Vulgata Clementina[24]. До вас, отдясно, между шестте тома на „Полиглота“ на вашия съотечественик Сиснерос и нюрнбергския „Cronicarum“[25]. Вижте и онзи странен фолиант там: „Praxis criminis persequendi“[26] от Симон дьо Колин, 1541. Или онази манастирска подвързия там с четирите релефни ленти на гърба и розетките. Знаете ли коя е книгата вътре? „Златната легенда“ от Джакомо де ла Ворагине, издадена в Базел, 1493 година, отпечатана от Николас Кеслер.
Корсо се зае да прелиства „Златната легенда“. Беше великолепно издание, отново с много широки полета. Постави я внимателно обратно на мястото ѝ. После стана и започна да бърше с носна кърпа очилата си. И най-невъзмутимият човек би се изпотил.
— Вие сте луд. Ако продадете всичко това, няма да имате нужда от пари до края на живота си.
— Знам — Фаргаш се наведе отново, за да помести едва забележимо книгата. — Но ако ги продам, няма да има за какво да живея. Така че ще ми е все едно имам ли пари или не.