Корсо посочи един ред книги в много лошо състояние. Имаше няколко инкунабули и ръкописи. Съдейки по подвързиите, най-старите бяха от седемнайсети век.
— Виждам, че имате много стари издания на рицарски романи.
— Да. Наследих ги от баща си. Беше се вманиачил да събере деветдесет и петте книги от колекцията на дон Кихот, особено тези, които цитира свещеникът. От него ми е и това странно издание на „Дон Кихот“, което виждате тук, до първото издание на „Лузиадата“ (Об. бел. - 47). Издадено е от Ибарра през 1789 година, в четири тома. Освен обичайните илюстрации има добавени други, отпечатани в Англия през първата половина на осемнайсети век, шест рисунки с размит туш, както и факсимиле на акта за раждане на Сервантес, отпечатано на телешка кожа. Всеки с маниите си. В случая с баща ми, дипломат, живял дълги години в Испания, манията беше Сервантес. Хората като него не приемат намесата на реставратори, и не купуват книга, която има пореден номер над петдесет. Моята мания бяха необрязаните книги. Обикалях книжарници и аукциони и ако откриех някоя недокосната книга, ми омекваха коленете.
Беше второ издание на „De re metallica“[27] от Георгиус Агрикола, на латински, отпечатано в Базел от Фробен и Епископиус само пет години след първото, датиращо от 1556 година, издание. Корсо изсумтя одобрително, докато палеше цигарата си.
— Както виждате, изборът никак не е лесен — Фаргаш следеше неотклонно движенията на Корсо. Наблюдаваше го тревожно, докато той обръщаше страниците, едва докосвайки ги с върха на пръстите си.— Продавам всеки път само по една книга. Но тя не може да бъде коя да е. Жертвата трябва да гарантира съществуванието на останалите за следващите шест месеца. Това е кръвният данък, който аз плащам на Минотавъра — той почука с пръст слепоочието си. — Всички ние имаме по един Минотавър, който седи в центъра на лабиринта... Нашият разум го създава и той налага ужасното си владичество.
— Защо не продавате по няколко не толкова ценни книги наведнъж? Тогава ще получавате парите, от които имате нужда, и същевременно ще запазите по-редките. Или тези, към които имате особена слабост.
— Да поставя някои от тях пред другите?! — Фаргаш, потръпна ужасено. — Никога не бих могъл да го направя. Всяка една от тях има своя безсмъртна душа. Пред мен всяка има еднакви права. Разбира се, имам свои любими издания. Как би могло да бъде иначе? Но никога не подчертавам своите предпочитания — нито с жест, нито с дума, така че да изтъквам определена книга в сравнение с по-второстепенните ѝ посестрими. Напротив. Не забравяйте, Бог избра родния си син, за да го пожертва за изкупление на човешките грехове. И Авраам... — той като че ли имаше предвид точно фреската на тавана, защото вдигна очи и се усмихна на празното пространство, без да завърши думите си.
Корсо отвори втората книга — фолиант с италианска пергаментова подвързия, около началото на осемнадесети век. Беше великолепен Виргилий, венецианска, издание на Джунта от 1544 година. Видът ѝ оживи Фаргаш.
— Прекрасна е, нали? — той пристъпи към Корсо и я дръпна нетърпеливо от ръцете му. — Погледнете титула, вижте архитектурното съвършенство на полетата. Сто и тринадесет гравюри върху дърво, съвършено съхранени е изключение на тази от страница 345, която има един дребен, почти невидим недостатък — стара реставрация в един от долните ъгли. Между другото, тъкмо тази гравюра обичам най-много. Вижте само: Еней в ада, до него Сибилата (Об. бел. - 48). Попадало ли ви е някога нещо подобно? Вижте пламъците отвъд тройната стена, казанът, в който се мъчат прокълнатите, птицата, която разкъсва собствените си вътрешности... — пулсът на стария колекционер туптеше почти видимо в китките и слепоочията му. Гласът му стана по-дълбок, когато повдигна книгата по-близо до очите си, за да може да вижда редовете. Лицето му сияеше. — „Moenia lata videt, triplici circundata muro, quae rapidus flammis ambit torrentibus amnis“[28]. — Той помълча захласнато. — Каква прекрасна, средновековна, силна идея има гравьорът за Хадес, такъв, какъвто го описва Виргилий.
— Великолепна книга — потвърди Корсо и дръпна от цигарата си.
— Тя е повече от великолепна. Опипайте хартията. „Esemplare buono е genuine con le figure assai ben impresse“[29] — така казват старите каталози. — След този трескав изблик Фаргаш отново се взря в празното пространство, потънал в мрака на собствения си кошмар. — Мисля, че ще продам тази.
Корсо въздъхна нетърпеливо.
— Не разбирам. Очевидно това е една от любимите ви книги. Както и Агрикола. Ръцете ви треперят, когато ги докосвате.