— Да — Корсо се покашля. — Ще ми се да поостана тук. Искам да огледам по-внимателно двете книги.
Фаргаш го изгледа изпитателно. Като че ли се колебаеше, но най-сетне каза:
— Както искате. Но ако вашето копие наистина е от библиотеката на Терал-Кой, не може да има съмнение в автентичността му. — Той се взря любопитно в Корсо, сякаш се опитваше да прочете мислите му. — Варо Борха би трябвало да е наясно с това.
— Предполагам, че го знае — Корсо пусна възможно най-безразличната си усмивка. — Но ми плаща, за да бъде напълно сигурен. Продължаваше да се усмихва. Сега идваше най-трудното. — Между другото, като стана дума за пари, възложено ми е да ви направя оферта.
Любопитството на колекционера се превърна в подозрение.
— Каква оферта?
— Финансова. При това значителна. — Корсо постави ръка върху второто копие. — Бихте могли да разрешите финансовите си проблеми за доста време напред.
— Варо Борха ли плаща?
— Възможно е.
Фаргаш потърка брадичката си.
— Той има вече един екземпляр. За какво са му и трите?
Човекът може би беше леко откачил, но в никакъв случай не беше глупак. Корсо направи неопределен жест — не искаше да се ангажира. Може би просто някаква колекционерска идея-фикс. Но ако Фаргаш продадеше второто копие, би могъл да си запази Виргилий.
— Вие не разбирате — каза Фаргаш. Но Корсо разбираше много добре. Нямаше да успее да измъкне нищо от стария човек.
— Забравете цялата история — каза той. — Беше просто едно хрумване.
— Аз не продавам произволно. Подбирам книгите, които са за продан. Мисля, че се изразих ясно.
Вените по издаващите напрежение ръце изпъкваха на възли. Явно започваше да се ядосва и през следващите няколко минути Корсо направи, каквото можа, за да го успокои. Каза, че офертата е нещо маловажно, обикновена формалност. Това, което искал всъщност, било да направи сравнително проучване на двата екземпляра. Накрая, за негово облекчение, Фаргаш кимна в знак на съгласие.
— Не виждам никакъв проблем — каза той. Недоверието му се беше изпарило. Очевидно Корсо му се нравеше. Ако не беше го харесал, нищо чудно нещата да бяха тръгнали по съвсем различен начин. — Наистина, не мога да ви предложа особени удобства тук...
Той го поведе по коридора към друга, по-малка стая. В единия ѝ ъгъл имаше разнебитено пиано. Имаше още и маса със старинен бронзов свещник, отдавна непочистван от стеклия се по него восък, и няколко разкривени стола.
— Тук поне е тихо — отбеляза Фаргаш. — И прозорците не са изпочупени.
После щракна с пръсти, сякаш беше забравил нещо. Изчезна за миг и се върна с бутилката коняк.
— Значи Варо Борха най-сетне успя да се добере до нея — повтори той. Усмихваше се на себе си, на някаква своя мисъл, която очевидно му доставяше голямо задоволство. После постави бутилката и чашата на пода, на сигурно разстояние от двете копия на „Деветте порти“. Като любезен домакин огледа стаята, за да се увери, че всичко е наред, и преди да си тръгне, добави иронично:
— Чувствайте се като у дома си.
Корсо изля остатъка от коняка в чашата си. Извади бележките си и се хвана на работа. На един чист лист беше нарисувал три правоъгълника. Те бяха попълнени така:
Първи екземпляр
(Варо Борха) Толедо
Втори екземпляр
(Фаргаш) Синтра
Трети екземпляр
(фон Унгерн) Париж
Страница след страница, той започна да отбелязва разликите между първото и второто копие, колкото и незначителни да бяха: петно на някоя страница, малко по-тъмното мастило на друга. Когато стигна до първата гравюра, NEM. PERV.T QUI N.N LEG. CERT.RIT, с конника, който препоръчваше на читателя мълчание, извади лупа номер седем от торбата си и се зае да оглежда двата отпечатъка — линия по линия. Бяха напълно идентични. Той отбеляза, че дори дълбочината на печата върху хартията — на образите и на буквите — беше еднаква. Линиите и знаците бяха изтрити, изкривени или прекъснати на едни и същи места в двете книги. Това означаваше, че книга номер едно и книга номер две са били отпечатани една след друга или почти непосредствено една след друга, при това на една и съща преса. Както биха казали братя Сениса, пред Корсо имаше двойка близнаци.
Той продължи да си взема бележки. Един дефект на шести ред, деветнайсета страница в книга номер две го накара да спре за миг, но се оказа обикновено мастилено петно. Продължи да обръща страниците. Двете книги имаха еднаква структура: по един бял лист в началото и в края, и 160 страници печатен текст, подшити в двайсет коли от по осем страници. И деветте илюстрации в двете книги бяха на цяла страница. Бяха отпечатвани поотделно на същата хартия, с празни гърбове, вложени в книгата при съшиването. Бяха разположени по един и същи начин в двете книги: