— А тези?
Реплингер се намръщи.
— Писани са от Маке. Сътрудникът му, Огюст Маке. Това са поправки на оригиналния текст, направени от Дюма. — Той погали мустаците си, наведе се и зачете с драматичен тон: — „Ужасно! Ужасно! — шепнеше Атос, докато Портос чупеше бутилките, а Арамис даваше малко късни нареждания да потърсят изповедник“ — той кимна доволно и показа страницата на Корсо. — Вижте — единственото, което Маке е написал, е следното: „И той издъхна в страшни мъки пред ужасените погледи на приятелите на д’Артанян“. Дюма задрасква този ред и добавя други преди него, изпълвайки пасажа с повече диалог.
— Какво можете да ми разкажете за Маке?
Реплингер сви мощните си рамене и се позамисли.
— Няма кой знае какво за казване — тонът му отново бе станал уклончив. — Бил десет години по-млад от Дюма. Препоръчал го техен общ приятел, Жерар дьо Нервал (Об. бел. - 57). Маке пишел исторически романи, но те нямали успех. Показал на Дюма оригиналният вариант на един свой роман, „Бюва Добрия, или заговорът на принц дьо Селамар“. Дюма го преобразил в „Кавалерът д’Армантал“ и го публикувал под свое име. Маке получил хиляда и двеста франка за услугата.
— Можете ли да определите по почерка и стила кога е писано „Анжуйското вино“?
— Разбира се. Има прилики с познатите писмени документи от 1844 година — годината, в която Дюма пише „Тримата мускетари“. Смесването на сини и бели страници отговаря на неговия стил на работа. Дюма и сътрудниците му сглобявали повествованието. От „Д’Артанян“ на Куртис взели имената на героите, пристигането в Париж, интригата с миледи, както и образа на хазяйката на д’Артанян. За прототип на мадам Бонасиьо Дюма ползвал тогавашната си любовница, Бел Кребсамер. Отвличането на Констанс е взето от мемоарите на Ла Порт — доверено лице на Ана Австрийска. А прочутият случай с диамантения накит открили в мемоарите на Ларошфуко, и в една книга на Рьодерер, „Политически и романтични интриги във френския кралски двор“. По това време, заедно с „Тримата мускетари“, пишели и „Кралица Марго“, и „Рицарят Мезон Руж“.
Реплингер спря, за да си поеме дъх. Колкото повече говореше, толкова повече се вълнуваше и лицето му ставаше все по-червено. Последните заглавия изреди задъхано, като леко заекваше от бързане. Явно се опасяваше, че ще отегчи Корсо, но същевременно искаше да му даде всички сведения, с които разполагаше.
— Има един забавен анекдот за писането на „Рицарят Мезон Руж“, — продължи той, когато успя да си поеме дъх. — Когато обявили излизането на новия роман под оригиналното му название „Рицарят дьо Ружвил“, Дюма получил писмено възражение от някакъв маркиз със същото име. Той веднага сменил заглавието, но скоро след това получил ново писмо. „Драги господин Дюма, пишел маркизът, съгласен съм да дадете на романа си това заглавие, което желаете. Аз съм последния от рода си и само след един час смятам да си пръсна черепа“. И маркиз дьо Ружвил действително се самоубил — заради някаква жена.
Той си пое мъчително дъх. На едрото му, розовобузесто лице се появи лека усмивка, просеща извинение. Подпря се със силната си ръка на масата. Корсо си каза, че прилича на изтощен гигант — Портос в пещерата Локмария.
— Борис Балкан не ми беше казал, че сте такъв съвършен експерт по всичко, свързано с Дюма. Не се учудвам, че сте приятели.
— Изпитваме взаимно уважение. А що се отнася до мен, аз просто си върша работата. — Реплингер сведе смутено очи. — Аз съм обикновен, съвестен французин, който търгува с анотирани издания, документи и ръкописи на френски автори от деветнадесети век. Не бих могъл да оценявам нещата, които ми се предлагат, ако не можех да бъде сигурен кой, как и кога ги е написал. Нали ме разбирате?
— Отлично — кимна Корсо. — В това се състои разликата между професионалиста и обикновения търговец.
Реплингер го изгледа с благодарност.
— И вие сте от занаята. Сега ми е ясно.
— Да — кимна Корсо. — Най-старата професия.
Смехът на Реплингер заглъхна в поредния пристъп на астматична кашлица. Корсо се възползва от прекъсването, за да върне разговора към Маке.
— Разкажете ми по-подробно как са го правели — настоя той.
— Технологията е била доста сложна — Реплингер обхвана с един жест масата и столовете, като че ли разказваше за нещо, което се е състояло тук. — Дюма съставял план на всеки роман и го обсъждал с избрания от него сътрудник. После сътрудникът правел необходимите проучвания, както и първоначален проект на текста, нещо като първа версия. Това били белите страници. После Дюма преписвал всичко на синя хартия. Работел по риза, само нощем и сутрин — почти никога следобед. Докато работел, не пиел нито кафе, нито алкохол, само минерална вода. Дори почти не пушел. Пишел страница след страница, вечно притискан от издателите, които непрекъснато искали нови и нови романи. Маке пращал целия готов материал в колет по пощата, и Дюма вечно се оплаквал от забавянията. — Реплингер извади някакъв лист от една папка и го постави на масата пред Корсо. — Ето ви доказателство. Това е една от бележките, които си разменяли по време на писането на „Кралица Марго“. Както сам виждате, Дюма се оплаква — „Всичко върви идеално, като изключим шестте или седемте страници политика, които трябва да се изтърпят, за да изострим интереса... Това, че не се справяме по-бързо, е по Ваша вина, приятелю. Започнах да работя вчера, в девет часа сутринта, и от тогава работя непрекъснато.“ — Той поспря, пое си дъх, и посочи „Анжуйското вино“. — Тези четири страници, изписани с почерка на Маке, и изпъстрени с бележките на Дюма, сигурно са били получени от него броени часове, преди да се отпечата поредния брой на „Льо Сиекл“. Затова е успял да препише само някои, а останалите просто поправил и ги пуснал в оригиналния им вид.