— Доста детински. Струва ми се глупаво да рискуваш живота си за това.
— Може би. Човек никога не знае. Обичате ли да четете Шекспир?
— Понякога.
— „Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашта нещастна философия не е дори сънувала!“[47]
— Хамлет е бил неуравновесен човек.
— Не всеки има правото и възможността за връзка с окултното познание, господин Корсо. Както гласи старата поговорка, когато знаеш, трябва да мълчиш.
— А Торча не е мълчал.
— Сигурно знаете, че според учението на кабалистите Бог има тайно и страшно име.
— Така наречения тетраграматон.
— Точно така. Хармонията и равновесието на Вселената почива на неговите четири букви... Архангел Гавриил предупредил Мохамед: „Господ е скрит зад седемдесет хиляди завеси, изтъкани от светлина и мрак. Ако те се вдигнат, дори аз бих бил унищожен“. Но не само Бог има тайно име. Същото е и с дявола. Има едно ужасно, тайно съчетание от букви, което го призовава, ако бъде произнесено... и предизвиква страховити събития.
— Не ми казвате нищо ново. За това име се е говорело много преди християнството и юдаизма. Древните го наричали „Кутията на Пандора“.
Тя го погледна доволно, като че ли се канеше да му пише шестица.
— Отлично, господин Корсо. Всъщност векове наред всички говорим за едни и същи неща, като само им сменяме имената. Изида и Дева Мария, Митра и Иисус Христос, двайсет и пети декември е Коледа или празник на зимното слънцестоене, рождения ден на непобедимата светлина. Вземете например свети Григорий. През седми век след Христа той препоръчва на християнските мисионери да се възползват от езическите празници и да ги приобщят към християнските.
— На това му викат търговски усет... В същността си процесът напомня на търговска операция — опитвали са се да привлекат чуждата клиентела. А сега бихте ли ми разказали по-подробно какво точно знаете за кутията на Пандора и всякакви подобни феномени, включително и сключването на договори с дявола.
— Затварянето на дяволи в бутилки — или в книги — е познато от прастари времена. Споменава се в писанията на Жерве от Тилбъри, от тринайсети век, и на Герсон (Об. бел. - 76) през четиринайсети. Що се отнася до договорите с дявола, традицията е много по-стара — като започнем от Стария завет — книгата на Енох — и минем през писанията на Свети Йероним (Об. бел. - 77), и стигнем до кабалата и Светите отци на църквата. Да не забравяме и епископ Теофилус, известен като „любител на познанието“, доктор Фауст като историческа личност и Роджър Бейкън. Или например папа Силвестър II, за когото се говорело, че откраднал от сарацините някаква книга, в която имало „всичко, което човек трябва да знае“.
— Значи пак опираме до въпроса с познанието.
— Разбира се. Никой няма да се изложи на опасността да ходи по ръба на дълбока пропаст, само за да убие времето. Научната демонология идентифицира Луцифер с познанието. В „Битие“ дяволът, взел образа на змия, изкушава човекът да се изтръгне от щастливата безметежност на незнанието, да придобие свободна воля и стремеж към познание, да осъзнае себе си и света, и го осъжда на мъките и несигурността, които познанието неизбежно води след себе си.
Споменът от снощния разговор беше още съвсем пресен в съзнанието му и Корсо веднага се сети за своята тайнствена спътница. Взе „Деветте порти“ и под предлог, че иска да я види на светло, отиде отново при прозореца. Момичето беше изчезнало. Корсо огледа учудено улицата открай докрай, пейките, наредени под дърветата покрай реката, но не я видя. Действително беше озадачен, но сега нямаше време да мисли за това. Фрида Унгерн продължаваше да говори.
— Обичате ли загадките? Ребусите със скрити ключове? Книгата, която държите, е по същество точно такъв ребус. Като всяко интелигентно същество дяволът обича гатанките — игрите с препятствия за интелекта, където слабите и негодните отпадат и само силните духом, посветените, печелят. — Корсо пристъпи към бюрото и върна книгата на предишното ѝ място, отворена на титулната страница — със змията, увита около разцепено от светкавица дърво, захапала опашката си.