— Заминавам за Париж — обяви Корсо, загледан в отражението на една дебела жена, която пускаше монета след монета в ротативката. Човек оставаше с впечатлението, че глупавата мелодийка и постоянната смяна на цветове, плодове и камбанки са я приковали пред автомата завинаги — хипнотизирана и напълно неподвижна, като изключим ръката, която натискаше бутоните. — Трябва да разбера какво е положението с „Анжуйското вино“.
Приятелят му сбръчка нос и му хвърли поглед с ъгълчето на окото си. Париж означаваше нови разходи и нови усложнения. Ла Понте си беше стиснат дребен книготърговец.
— Добре знаеш, че не мога да си го позволя.
Корсо бавно пресуши чашата си.
— Можеш и още как — той извади от джоба си няколко монети. Беше негов ред да плати напитките. — Освен това имам там и друга работа.
— Така ли? — Ла Понте беше заинтригуван.
Макарова тръсна още две бири на тезгяха. Тя беше едра, руса, около четиридесетгодишна, с много къса коса и обица само на едното ухо — спомен от времето, когато бе работила на руски траулер. Носеше тесни панталони и риза с ръкави, навити чак до раменете. Свръхразвитите ѝ бицепси не бяха единствената ѝ мъжка характеристика. От единия ъгъл на устата ѝ вечно висеше тлееща цигара. С балтийските си черти и начина, по който се движеше, напомняше на оръжейник от ленинградска фабрика.
— Чела съм го този роман — обърна се тя към Корсо, търкаляйки „р“-то в устата си. — Оная кучка Бовари и нещастният глупак, мъжа ѝ.
— Толкова се радвам, че веднага схванахте същността на въпроса!
Макарова се зае да забърсва тезгяха с парцал. От другия край на бара Зизи не я изпускаше от поглед. Тя беше пълна противоположност на Макарова — млада, слаба и дребничка, и ужасно ревнива. Понякога, точно преди затваряне на бара, двете се скарваха пиянски, случваше се дори да се сбият, а последните редовни клиенти наблюдаваха схватката. Веднъж след един подобен скандал, когато Макарова ѝ беше насинила окото, Зизи напусна, гневна и изпълнена с желание да си отмъсти. Макарова рева със сълзи, които капеха в бирата. Зизи се върна три дни по-късно. Същата вечер затвориха сравнително рано и си тръгнаха, прегърнати през кръста. Целуваха се във входовете като влюбени хлапета.
— Той заминава за Париж — отбеляза Ла Понте и посочи с глава Корсо. — За да види какво може да извади от цилиндъра на фокусника.
Макарова събра празните чаши и се взря в Корсо през дима от цигарата си.
— Пак е наумил нещо — каза тя с гърления си глас. После струпа празните чаши в умивалника и тръгна да обслужва другите клиенти, перчейки се с широките си рамене. Корсо бе единственият представител на другия пол, който не бе заслужил презрението ѝ — тя винаги подчертаваше това, когато решеше да му сипе едно за сметка на заведението. Дори Зизи не се държеше с него враждебно. Веднъж, когато арестуваха Макарова, защото бе разбила носа на един полицай по време на шествие за защита на правата на хомосексуалистите, Зизи прекара цяла нощ на една пейка в полицейското управление, за да я чака. Корсо телефонира на всички свои познати в полицията, остана при Зизи и дори осигури сандвичи и една бутилка джин. Всичко това предизвикваше у Ла Понте абсурдна ревност.
— Защо точно Париж? — попита той, въпреки че мислите му бяха другаде. Левият му лакът току-що бе влязъл в съприкосновение с нещо меко и прелестно. Ла Понте установи с радост, че съседката му на бара е млада, руса и с огромен бюст.
Корсо отпи от бирата си.
— Ще отида и до Синтра, в Португалия — той не преставаше да наблюдава дебеланата пред ротативката. Дребните ѝ бяха свършили и сега искаше Зизи да ѝ развали пари. — По една работа, която ми възложи Варо Борха.